Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
Погледна прислужниците, които все така шетаха наоколо, погледна купата с плодовете на масата и олюляващия се Дребосък, който буквално заспиваше прав. Реши, че е крайно време да си дадат малко почивка.
Минути по-късно крачеха по сумрачен коридор към стаите си. Понесъл покрит поднос в ръце, Дребосъка се прозяваше на всеки пет секунди.
Инди го потупа по главата, взе подноса и спря пред вратата.
— Хм — навъси се той. — Май ще трябва да проверя как се е настанила Уили.
— Май тъй ще е най-добре — подигравателно го погледна Дребосъка, дръпна се да му направи път и добави с висок шепот: — После ще разказваш.
Инди рязко се извърна и заповяда:
— Изчезвай!
Вратата безшумно се затвори зад момчето.
Миг по-късно обаче тя отново се открехна. Дребосъка реши, че поне за минутка трябва да погледа. В края на краищата предстоеше дългоочакваната любовна сцена, началото на една връзка от съдбоносно значение за него.
Подобно на великия бейзболист Бебе Рут, Инди беше на път да инкасира една точка в своя вреда. Ако не предприемеше атака, разбира се.
Но нещата несъмнено щяха да завършат добре. Дребосъка все повече се убеждаваше, че Инди и Уили са всъщност легендарните влюбени Хсиенпо и Йинг-тай, слезли от небето. Според преданието те умират в обятията си, превърнати в лъчи на дъгата от Императора на небесните съкровища. Хсиенпо се превъплътил в червения цвят, а Йинг-тай — в синия. Очите на Уили бяха бистро сини, докато кожата на Инди безспорно беше червеникава, нали? Очевидно двамата бяха слезли на Земята да се срещнат отново, а пряк резултат от тази среща бе самият Дребосък, възприел виолетовия цвят като краен продукт на това божествено съединение.
Дребосъка беше дълбоко убеден в правотата на разсъжденията си. Доказателство за това бяха виолетовите проблясъци в кафявите му очи.
В момента обаче му беше безкрайно трудно да държи отворени своите кафяви очи с виолетови точици в тях. Ужасно му се спеше. Това го накара да се запита дали и Уили, подобно на Небесната Сянка, не притежава способността да замъглява съзнанието на хората. Не, няма да заспи, реши той. Защото на всяка цена трябва да е свидетел на първото единение на митичната двойка.
Инди се приближи до вратата, която водеше към покоите на Уили. Тя беше плътно затворена. Той се накани да почука, но в същия миг на прага се изправи Уили. Все още в своите царствени одежди, тя изглеждаше малко стресната.
— Господи, каква изненада!
— Нося ти нещо — изломоти Инди. Усещаше, че не може да контролира напълно израза на лицето си, но въпреки това направи опит да говори приветливо.
— Едва ли го искам — предизвикателно отвърна Уили, но и в нейния глас липсваше убедителност.
— Е, хубаво тогава — сви рамене Инди и се обърна да си върви, решил, че няма никакъв смисъл да проявява нахалство. Извади една ябълка от подноса в ръцете си и я захапа. Уили ясно долови хрускането, пресегна се и дръпна апетитния плод. Бързо отхапа, убедена, че това е най-вкусната ябълка в живота й. Затвори очи, за да се наслади по-пълно на сочния хрупкав плод. Когато ги отвори отново, видя, че Инди е махнал капака и протяга подноса към нея. Върху му бяха струпани банани, портокали, нарове, смокини и едри чепки грозде.
Уили хлъцна от удоволствие, пое подноса и го внесе в стаята си. Инди влезе след нея.
В другия край на коридора Дребосъка мъдро се усмихна, затвори вратата и се шмугна в леглото.
Този Джоунс не е чак толкова лош, помисли си Уили. Само да не беше такъв надут! Все пак й бе помогнал, а хората очевидно го уважаваха и се вслушваха в думите му. Вероятно наистина е известен човек. Много мило, че й донесе тези божествени плодове. Все пак се намираха на хиляди мили от цивилизацията, от радиото и автомобилите.
Напъха няколко гроздови зърна в устата си и му се усмихна. Той продължаваше да стои до вратата като смутено прислужниче.
Уили запретна ръкави и взе да бели един голям банан. Едновременно с това продължи да си тананика наум:
Инди й се усмихна в отговор. Горкото момиче! Очевидно го желае с цялото си сърце! Е, той няма нищо против. Тя е приятна и Инди няма да й откаже. Пристъпи крачка напред.
— Ти си добър човек — измърка тя. — Ставаш за личен прислужник в двореца ми.
С всеки изминал ден тя изглежда все по-добре, призна пред себе си той. Все по-приятно му беше да я гледа.
— С бижутата си ли ще спиш, принцесо? — попита я той.