Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Фийби не беше сигурна, че това ще допринесе да стане по-самоуверена, но когато Оливия се върна с два сребърни гребена, инкрустирани с малки сапфири, тя се поразсея.
— Забравила съм, че са със сапфири — каза Оливия. — Ще отразяват ц-цвета на роклята. Нали е хубаво?
— Съвършено — съгласи се Порция и ги взе от ръцете й. — Искаш ли да те наглася, Фийби?
— О, да, моля те. Не мога да се оправям с косата си. Никога не стои на едно място, каквото и да правя.
— И аз не съм много опитна. Но ще се пробвам. — Свила съсредоточено вежди, Порция нагласи гребените в плътния възел коса, после отстъпи назад. — Така ще стане. Как се чувстваш?
Фийби размърда неуверено глава.
— Сякаш всеки момент ще паднат.
— Тогава не си мърдай много главата — посъветва я Оливия.
— Не мога да стоя като чучело, натъпкано със слама, през цялата вечеря. Трябва да си мърдам главата, за да ям… не че ще мога да хапна нещичко — добави тя.
Усещаше стомаха си така, сякаш цяло ято пеперуди се бе установило за постоянно в него.
Порция прибави няколко фиби към творението си и каза:
— Така ще трябва да се задържи. Сигурна съм.
— П-по-добре да слизаме — подкани ги Оливия и тръгна към вратата. — Вече е почти шест часът.
Часовникът тъкмо биеше шест, когато Катон излезе от кабинета си. Пресичайки голямото преддверие, той погледна към стълбите и замря на място. Порция, този път в женски одежди, дъщеря му и още някаква жена слизаха по стъпалата. Първата му мисъл беше, че това е някоя непозната гостенка, която ще му представят, но в следния миг зяпна.
— Фийби? — и се отправи към стълбите.
Сърцето на Фийби се разтуптя, коленете й затрепериха, но тя продължи да слиза надолу.
— Фийби? — повтори Катон смаян.
— Вярвам, че не сме ви накарали да ни чакате за вечеря, милорд.
Жена му бе облякла възможно най-неподходящата рокля. Никога не беше виждал такава… не, това не беше истина. Беше виждал жени в двора, облечени така очебийно чувствено. Но не и някоя от своите съпруги.
Той хвърли суров поглед към племенницата си. Това явно беше по вина на Порция, Фийби никога не би могла сама да си избере подобна рокля.
Преди да успее да събере мислите си, преди дори да каже нещо, една прислужница прекоси преддверието на път към трапезарията с поднос в ръце и икономът, съпругът на незаменимата госпожа Бисет, се появи откъм кухнята.
— Милорд, вечерята е сервирана.
Катон не можеше да каже нищо пред прислужниците.
— Благодаря, Бисет.
Той тръгна към трапезарията, отвори вратата и пропусна Фийби, Порция и Оливия.
Тъмносинята кадифена рокля на Фийби го докосна с разветите си поли. Очите му се спряха върху дълбоката бразда между гърдите й. Долови очертанията на връхчетата им точно под линията на деколтето.
Порция зае мястото си с невинен вид, така необичаен за нея. Оливия почти се задави зад салфетката си. Тя погледна крадешком към баща си, питайки се какво ли си мисли. Трудно можеше да се каже. Чертите му бяха спокойни, както винаги, но докато отдръпваше стола на Фийби, преди да заеме мястото си, в тъмните му очи се виждаше, че е донякъде шокиран.
Роклята на Фийби сигурно го е изненадала, реши Оливия. Не че нямаше да го изненада. Трудно беше да се каже дали я харесва или не. Тя погледна към Порция, която й намигна лениво, преди да предложи тържествено каната с вино на лорд Гранвил. Порция разбираше, че въпреки равнодушната си фасада маркизът има нужда от солидна доза подкрепление.
Слугите явно също бяха зашеметени от новата външност на лейди Гранвил.
— Можете да ни оставите — каза строго Катон на иконома. — Сами ще си сервираме.
Икономът се поклони и изведе подчинените си от стаята. Катон изгледа Фийби над чашата си. Не можеше да не забележи как светлината на свещите хвърля розово сияние върху сметановобялата плът на гърдите й. Високата яка отзад подчертаваше стройната й шия. Ръкавите на роклята бяха бухнали и обточени с бледосиньо кадифе. Завършваха точно под лакътя с три реда бели къдрици.
Забеляза раменете й, които се подаваха от роклята. Бяха красиво закръглени, а ръцете й имаха приятни очертания. Държеше се съвсем различно. Вместо да се свива, сякаш за да се скрие възможно най-много и да не я гледат, тя седеше с вдигнати рамене и глава и с много изправен гръб.
Фийби усещаше погледа на Катон през цялото време, докато вечеряха. Дори когато отправяше някаква незначителна забележка към Порция или Оливия, погледът му се отклоняваше към Фийби и в тъмните му дълбини се четеше размисъл. Тя бе искала да привлече вниманието му и бе успяла.
Фийби така внимаваше да не разлее нещо по роклята си, че отначало не забеляза как прическата й започва да се разхлабва. Най-напред изскочиха малки кичурчета, после почувства как една от тежките витки на възела се изплъзва от гребена. Вдигна нерешително ръка и се опита да бутне гребена обратно, но косата й, както винаги, си имаше собствен живот и сила. Колкото повече я пипаше, толкова повече тя се охлабваше.