Новозавладените звезди
- Автор: Блиш Джеймс Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Златарева-Чичкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новозавладените звезди». Краткое содержание книги:
Вятърът като че бе малко поотслабнал, въпреки че дъждът все още се изливаше. Аласкон се изправи колебливо.
— Тогава да продължим нататък — каза той. — Ако се постараем да се прикрием, докато стигнем по-високо място…
Слаб пукот далече над главата му го прекъсна. Пукотът се усили. Обзет от неочакван пристъп на истински страх, Хонат погледна нагоре.
За миг не се виждаше нищо освен далечната завеса от клони и папратови листа. След това ужасяващо внезапно нещо малко и черно се срина през синьо-зеления покрив към тях, като се премяташе презглава. Беше човек, който се извива и превърта из въздуха нелепо бавно, както дете, което се обръща в съня си. Те се разпръснаха.
Тялото се удари с трясък в прогизналата земя, но звукът бе съпроводен от резки шумове като при спукването на кратуна. Един момент никой не помръдна. После Хонат пропълзя напред.
Беше Сет, както Хонат бе разбрал още когато черната фигурка се бе изсипала през клоните далече горе. Но не падането го беше убило. Сет бе промушен поне от дузина игли — някои от тях, без съмнение, направени в неговата работилница, с върхове, изострени докрай върху собствените му скъпоценни точила от кора на кожено дърво, кисната, докато стане мека, гъвкава и почти прозрачна в калта на затоплените от слънцето водохранилища на блатните растения.
Горе нямаше да ги помилват. Присъдата бе хиляда дни. Тази смазана и безформена купчина козина оставаше едничката алтернатива.
А първият ден едва беше започнал.
През останалата част от деня те се мъчеха да достигнат по-високо място, като повечето време плътно се държаха за земята, защото дърветата, с изключение на няколко разпръснати гинко38, цъфнал кучешки дрян и избуяли дъбове, започваха да се разклоняват чак когато стволовете им се издигнеха на повече от осемнадесет фута39 над земята. Когато се прокрадваха предпазливо към подножието на Голямата планинска верига, където почвата стана по-твърда, те можеха да правят къси скокове във въздуха, но още щом се озовяха високо сред върбите, десетки летящи гущери се спущаха с писъци върху им, като се бореха кой от тях първи да ухапе някоя от тези закръглени и невъобразимо бавно придвижващи се маймуни.
Никой човек, дори ако е твърдо убеден, че е свободомислещ, не би устоял на такова яростно нападение от страна на съществата, които от дете е бил научен да смята за свои прародители. При първия такъв случай всеки член на групата тупна като шишарка върху пясъчната почва и остана да лежи парализиран под най-близкото прикритие, докато пъстроперите кресльовци с ветрилообразни опашки не се умориха да кръжат плътно и не се насочиха към по-чист въздух. Дори след като летящите гущери се бяха отказали, хората дълго време тихо се гушеха в очакване да видят какви по-големи страшилища могат да бъдат привлечени от суматохата.
До този миг не се бе появил нито един от бесовете със змийски глави, въпреки че на няколко пъти Хонат бе чул подозрително тежки стъпки в джунглата наблизо.
За щастие на височината се намираха много повече прикрития от нискостеблените храсти и дървета: дребни палми, сасафри40, няколко вида дафинови дървета, магнолии и множество блатни треви. При това тук безкрайната джунгла започваше да оредява, скупчена в подножието на грамадни розови канари, и оставаше приятни открити просеки, тук-там насечени с преплетени мостове, водещи от света на лианите към самите канари. В редуващите се колони син въздух цяла йерархия от хвъркати същества се нареждаше по ранг, пласт след пласт: първо ниско летящите бръмбари, пчели и двукрили насекоми; после преследващите ги водни кончета, чиито разперени криле у някои достигаха до две стъпки ширина; след тях идваха летящите гущери, преследващи водните кончета и всичко останало, което можеше да бъде ухапано, без да окаже съпротива; и накрая високо горе огромните плъзгащи се влечуги кръжаха около челата на канарите, яхнали надигащите се въздушни течения; гладът в дългите им челюсти дебнеше всичко, което хвърчи, а понякога издебваха и птиците от горния свят, и летящата риба по повърхността на далечното море.
Групата се спря в един особено плътен гъсталак от острица. Макар че дъждът продължаваше да вали по-силно от преди, и тримата умираха от жажда. Трябваше непременно да намерят поне едно блатно растение. Явно растенията-водохранилища не вирееха в Ада. Като подлагаха шепи към плачещото небе, те събираха учудващо малко вода, а и върху пясъка не оставаха достатъчно дълбоки локви, от които да пият. Но поне тук, на открито, имаше толкова много свирепа борба из въздуха, че летящите гущери не смогваха да се събират и да връхлитат върху скривалището им.
38
Дърво, появило се вероятно в края на палеозойската ера, сега „жива вкаменелост“ — Б.р.
39
Равно на около 5,5 метра — Б.р.
40
Вид лаврово дърво — Б.р.