Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

Тогава по пътя си флотилията на Одисей достига до ново място — острова на лестригоните. Те акостират там, на острова има оформени пристанища, град. Одисей, както винаги по-хитър от останалите, вместо да закотви кораба си там, където се очертава нещо като естествено пристанище, решава да го сложи по встрани, в едно отдалечено заливче. И тъй като приключенията му са го направили предпазлив, вместо да отиде да провери сам, той изпраща група моряци да разберат какви са местните жители. Моряците се качват към града и срещат по пътя една огромна девойка, някаква селянка, матрона, много по-висока и яка от тях, която много ги впечатлява. Тя ги поканва да дойдат с нея. „Баща ми, който е царят, е готов да ви приеме и ще ви даде всичко, каквото поискате.“ Моряците са твърде доволни, още повече, че размерите на тази очарователна особа не престават да ги впечатляват. Тя им се вижда доста якичка и голяма. Пристигат при царя на лестригоните, който, щом ги вижда, сграбчва единия от тях и го изяжда. Хората на Одисей удрят на бяг, слизат към корабите и крещят: „Бягайте, да се махаме оттук!“ Междувременно всички лестригони, вдигнати на крак от царя, се втурват навън. Те забелязват долу гърците, които се суетят край корабите, за да отплават възможно по-бързо. Хващат ги като риби и ги ядат. Всички другари на Одисей, освен тези, които са на скрития от него кораб, всички загиват. Одисей заминава с един единствен кораб и неговия екипаж.

Този самотен кораб пристига до остров Еея, който е средиземноморски остров. Одисей и спътниците му намират местенце да оставят кораба, след това навлизат полека на сушата. Има скали, гора, растителност. Но моряците, както и Одисей, са станали мнителни. Един от тях дори отказва да помръдне. Одисей насърчава другите да огледат острова. Двадесетина моряци тръгват на разузнаване и намират красива къща, дворец, обкръжен от цветя, в който всичко изглежда спокойно. Единственото нещо, което малко ги тревожи, което им се вижда странно, е, че наоколо в градините се намират множество диви зверове, лъвове, вълци, които много мило се приближават към тях и почти се отъркват в краката им. Моряците се учудват, но си казват, че може би се намират в един обратен свят, свят отникъде, в който дивите зверове са питомни, а пък хората са изключително опасни. Те похлопват на вратата и им отваря една много красива млада жена. Тя тъкмо тъче и преде и си пее с хубав глас. Жената ги поканва, настанява ги да седнат и ги почерпва с питие. В това питие тя добавя биле, от което те, щом пийват глътка, се превръщат в свине. Целите, от главата до петите, придобиват облик на прасета, със съответната четина, глас, походка, храна. Кирка — така се казва магьосницата — се радва на тези прасета, новодошли в зверилника й. Тя бързо ги затваря в свинарник и им дава обичайната за тези животни храна.