Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
ОДИСЕЙ ИЛИ ЧОВЕШКОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Гърците са победители. След толкова години обсада и битки пред стените на Троя градът най-сетне пада. На гърците не им стига да го победят и завземат, но го разграбват и опожаряват благодарение на една хитрост, прословутия дървен кон, който троянците вкарват в града си, убедени, че той е благочестив дар за боговете. От търбуха на коня излиза авангарден отряд, отваря портите на крепостта и пуска гръцката войска да нахлуе в града и да изколи всичко по пътя си. Мъжете са убити, жените и децата — отведени в робство, остават само руини. Гърците си въобразяват, че въпросът най-сетне е решен, но едва тогава откриват обратната страна на тази голяма военна авантюра. По един или по друг начин гърците ще трябва да платят за престъпленията, ексцесите, hybris, с които са се обременили още по време на победата. Още на тръгване възниква спор между Агамемнон и Менелай. Последният иска да замине незабавно, да се прибере възможно по-бързо. Агамемнон, напротив, иска да остане на място, за да направи жертвоприношение на Атина, която е подкрепяла тяхната кауза пред боговете и е определила победата им. Одисей, с дванадесетте кораба, които е докарал със себе си, избира да замине, без да чака, в посока към Итака. Той се качва заедно с Менелай на кораба, който носи и стария Нестор. Но при остров Тенедос Одисей се скарва с Менелай и се завръща в Троя, за да се присъедини към Агамемнон. Те заминават в пакет в надеждата да достигнат едновременно континентална Гърция. Но боговете решават иначе. Развихрят се ветрове, бури, вихрушки, флотата е разпръсната; много кораби потъват, като отнасят към гибелта моряците и воините. Малцина са гърците, на които провървява да се приберат у дома. А сред тези, които морето е пощадило, някои ще намерят смъртта си на прага на своите домове. Така става с Агамемнон. Едва стъпил на родния бряг, той попада в клопката, скроена от жена му Клитемнестра и Егист, любовника на тази невярна съпруга. Агамемнон, изпълнен с доверие, се прибира доволен като вол в родния обор. Там той е убит безмилостно от двамата заговорници.
И тъй, бурята разделя корабите на Агамемнон, които представляват голямата част от флотата, и корабите на Одисей. Така че Одисей се намира откъснат от другите със своята флота. Той се сблъсква със същите изпитания, същите бури, каквито срещат и неговите другари в нещастието. Когато най-сетне слиза на брега на киконите в Тракия, те го посрещат враждебно. Одисей превзема града им Исмар. Той се държи с победените така, както постъпват много гръцки герои. Избива мнозинството жители на този град, но пощадява един от тях: жреца на Аполон на име Марон. От благодарност Марон му дава много мехове с вино, което не е обикновено питие, а е нещо като божествен нектар. Одисей пренася и складира меховете на корабите си. Много доволни, гърците издигат лагера си край брега с намерение да отплават призори. Но киконите от селата, известени за пристигането на враг, ги нападат сутринта и избиват мнозина от тях. Оцелелите припряно се качват на корабите и избягват колкото могат по-бързо в открито море.
В страната на забравата
И тъй, те отново са на път, в силно намален състав. Малко по-нататък Одисей стига до нос Малея, после го заобикаля. Оттам вече може да съзре бреговете на своята родина Итака. Той се чувства почти като у дома си. И тъкмо в момента, когато си мисли, че пътят му е завършил, се отварят вратите към друга част от плаването на Одисей: до този момент той просто е изминал пътя на мореплавател, завръщащ се от военна експедиция отвъд морето. Но когато задминават нос Малея, върху гърците внезапно се стоварва буря. Тя ще духа седем дни и ще отнесе флотилията в пространство, напълно различно от онова, в което е плавала досега. От този момент нататък Одисей няма да знае къде се намира, няма да среща хора, подобни на киконите, които са вражески воини, но все пак прилични на него хора. Някак си той излиза извън границите на познатия свят, на човешкия oikumenos, за да проникне в територията на не-човешкото, един свят на другото.
От сега нататък Одисей ще среща само същества, които са или от почти божествено естество, хранещи се с нектар и амброзия както Кирка или Калипсо, или същества, по-нисши от човека, като циклопа или лестригоните, тези канибали, хранещи се с човешка плът. За гърците собствено човешкото, това, което определя човека като такъв, е яденето на хляб и пиенето на вино, да яде определен тип храна и да познава законите на гостоприемството, да посреща чужденеца в дома си, вместо да го разкъса и изяде. Светът, в който страшната буря хвърля Одисей и моряците му, е напълно противоположен на този нормален човешки свят. Едва щом бурята утихва, гърците съглеждат бряг и акостират до тази земя, за която не знаят нищо. За да узнае кой живее там, а също и за да потърси провизии, Одисей избира неколцина моряци и ги праща като челен отряд да влязат в контакт с местните жители. Последните ги приемат изключително любезно. Туземците са целите в усмивки. Те веднага предлагат на чуждоземските мореплаватели да споделят с тях обичайната им храна. И тъй, жителите на тази страна са лотофагите, ядящите лотос. Така, както хората се хранят с хляб и вино, те употребяват едно изискано растение, лотос. Ако човек погълне тази прекрасна на вкус храна, той забравя всичко. Не си спомня вече миналото си, губи всякаква представа кой е, откъде е дошъл и къде отива. Който приеме лотос, престава да живее така, както живеят хората, носещи в себе си спомена за миналото и съзнанието за това, което са.