Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Циклопът се представя, казва се Полифем. Многоречив е и се ползва с добра слава. Той пита Одисей за името му. За да се установи връзка на гостоприемство, обичаят изисква всеки да каже на другия кой е, откъде идва, кои са родителите му и родината му. Одисей заявява, че се казва Outis, т.е. Никой. Той му казва: „Името, с което ме наричат приятелите и родителите ми, е Утис.“ Тук има игра на думи, защото двете срички на ou-tis могат да се заместят с друга форма на същата дума, me-tis. Ou и me на гръцки са двете отрицателни частици, но ако outis означава никой, то metis значи също и хитрина. Разбира се, когато става дума за metis, веднага се сещаме за Одисей, който е тъкмо героят на metis, на хитрината, на способността да намери изход в безизходицата, да лъже, да изпързалва хората, да им разправя врели-некипели и да се измъква от всяко положение. „Outis, Никой — възкликва циклопът, — щом като ти си Никой, и аз ще ти направя подарък. Ще те изям последен.“ Тук Одисей му дава подаръка си — част от виното, което му е дал Марон и което е като божествен нектар. Циклопът го опитва, харесва го много, сипва си отново. Натъпкан със сирене, с двамата моряци, които току-що е погълнал, и опиянен от виното, той заспива.
Одисей успява да заостри един як кол от маслиново дърво и да го нажежи на огъня. Всичките оцелели моряци се включват в дърводелската му работа, а после забиват горящия кол в окото на циклопа, който се събужда с вопъл. Единственото око му е ослепено. Ето че и той е потопен в мрака, в тъмнината. Тогава, естествено, той вика за помощ и другите циклопи дотичват. Циклопите живеят всеки за своя сметка, всеки е господар у дома си, не признават ни богове, ни господари вън от това, което смятат за свой дом, но все пак се притичват и извикват отвън, понеже пещерата е затворена: „Полифеме, Полифеме, какво ти става? — Ах, ужас, убиват ме! — Кой ти стори зло? — Никой, Outis! — Ами щом никой, metis, не ти е направил нищо, какво си се развикал?“ И си отиват.
Следователно Одисей, който се е измъкнал, изнизал, заличил зад името, с което се е накичил, донякъде се оказва спасен. Не напълно, защото трябва още и да излезе от запушената с огромна скала бърлога. За да се измъкне от пещерата той се сеща, че единственият начин е да завърже всеки един от оцелелите шестима гърци с върбови клонки за коремите на овцете. Сам той се вкопчва в рунтавата вълна на любимия овен на циклопа. Когато последният застава пред отвора на пещерата и измества скалата, която запушва входа, той прокарва между краката си всяка овца, като й опипва гърба, за да е сигурен, че никой грък няма да се възползва да се промъкне навън. Но не забелязва, че гърците са скрити отдолу. В момента, в който излиза овенът с Одисей, циклопът се обръща към добичето, което всъщност му е единствен събеседник, и казва: „Виж на какво ме направи това ужасно същество Никой, ще ми плати той за това.“ Овенът се насочва към изхода и Одисей излиза с него.
Циклопът връща на мястото скалата, убеден, че гърците са останали в бърлогата, а те вече са отвън: те бягат колкото ги държат краката надолу по каменистите пътеки чак до залива, където е скрит корабът им. Те се мятат на него, вдигат котви и отплават. Горе на върха на скалата, край пещерата, съглеждат циклопа, който слепешката хвърля по тях огромни камъни. В този миг Одисей не устоява на удоволствието от самохвалството и суетата. Той му изкрещява: „Циклопе, ако те питат кой ти е ослепил окото, кажи, че беше Одисей, син на Лаерт, Одисей от Итака, грабителят на градове, победителят на Троя, хитроумният Одисей.“ Естествено когато човек плюе срещу вятъра, му се връща тъпкано. Защото циклопът е син на Посейдон, великия бог на всички талази, но също и на всичко подземно; земетресенията, както и бурите, ги предизвиква Посейдон. Циклопът изрича по адрес на Одисей тържествено проклятие, което действа само ако се спомене името на този, срещу когото е насочено. Ако беше рекъл „никой“, може би проклятието щеше да остане без последствия, но циклопът предава името на Одисей на баща си Посейдон и иска възмездие: нека Одисей да не може да се върне в родината си, преди да е изтърпял хиляди страдания, да загинат всичките му другари, корабът му да потъне и да го остави сам, изгубен в морето корабокрушенец. И ако изобщо някога Одисей се измъкне, да се прибере като чужденец, на чужд кораб, а не като дългоочакван мореплавател, който се завръща у дома си на собствения си кораб.