Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Одисей дочува песента на Сирените, докато корабът бавно се плъзга; той се мята, за да отиде при певиците, но моряците му здраво стягат въжетата. Най-сетне корабът се отдалечава завинаги от Сирените, после се оказва при блъскащите се скали. Одисей избира Сцила пред Харибда и в резултат, когато корабът минава покрай нея, няколко моряка са отвлечени от Сцила, чудовището с шест глави и дванадесет кучи крака, и са изядени живи. Само неколцина, вече малко на брой, се измъкват живи. Малко по-късно те пристигат при друг остров, Тринакия, земя на слънцето. Наистина този остров принадлежи на Слънцето, всевиждащото око. Там живеят божествени, безсмъртни стада, които не се размножават. Броят им е постоянен, равен на дните в годината. Не трябва нищо да се променя, ни в повече, ни в по-малко. Кравите от стадото са великолепни и едно от откровенията, което прави Тирезий пред Одисей, е следното: „Когато стигнеш до острова на слънцето, в никакъв случай не трябва да докосваш говедата от свещеното стадо. Ако не ги пипаш, имаш шанс да се прибереш у дома. Ако ги пипнеш, всичко е загубено“. Разбира се, преди да акостира до Тринакия, Одисей си спомня за тази заръка и предупреждава екипажа си. „Ще пристигнем на мястото, където пасат стадата на слънцето, но да не сте посмели да им посегнете. Тези говеда не бива да се пипат, защото са свещени. Слънцето ревниво бди над тях. Ще ядем запасите си на кораба и няма да спираме на този остров“. Но моряците му са изтощени. Те са прекосили смъртни опасности, някои техни другари са си загубили живота, те са съсипани и отговарят на Одисей: „Сигурно си направен от желязо, щом не искаш да спреш!“
Еврилох взема думата от името на целия екипаж и казва: „Спираме тук. — Добре, казва Одисей, но ще се храним само със запасите, които ни даде Кирка.“ Магьосницата пие нектар и амброзия, но на тях е дала хляб и вино, човешките храни. Корабът акостира, те слизат на брега и изяждат запасите. На другия ден се извива буря, която ще продължи много дни, така че те не могат да си заминат. Оказват се приковани на острова и дажбите им малко по малко се изчерпват. Гладът ги притиска, свива стомасите им.
Гладът е едно от тези неща, които поетът Хезиод споменава сред децата на Нощта. Limos, Гладът, е един от тези, които е родила Нощта заедно с Престъплението, Тъмнината, Забравата, Съня. Забрава, Сън, Глад: тази зловеща тройка от мрачни нощни сили ги дебне.
Пръв се развихря гладът. Тогава те прибягват към риболова. От време на време моряците хващат по някоя риба, но тя не им стига; няма почти нищо за ядене. Отново Одисей се отдалечава от другарите си, изкачва се на върха на острова, за да се огледа, и заспива. Още веднъж нашият Одисей се оказва потънал в мрака на съня, изпратен от боговете. Докато той спи, гладът може да действа свободно и се обръща към всичките му спътници чрез устата на Еврилох: „Няма да се оставим да умрем от изтощение, я погледнете тия хубави крави, само като ги погледнем, лигите ни текат.“ Възползвайки се от отсъствието на Одисей, от това, че той е затворен в нощния свят и не е при тях да бди, те обграждат стадото. Преследват много крави и ги жертват. Гонят ги, препречват им пътя, заколват ги и се залавят да ги готвят. Слагат парчета месо в котли, а други пекат на огъня. В този момент на върха на острова Одисей се събужда. Усеща миризма на печено месо и тлъстина. Обзет от ужасна тревога, той се обръща към боговете: „Богове, вие ме измамихте, изпратихте ми мрака на този сън, който не беше спокоен сън, а съня на забравата и смъртта, и ето ме сега пред лицето на това престъпление.“ Той слиза, обвинява спътниците си, но тях не ги е грижа за заръките му и обещанието си и мислят само за ядене.
През това време се проявяват чудеса: говедата, нарязани на парчета и сготвени, продължават да мучат като живи. Те са умрели, но още живи, защото са безсмъртни. Жертвоприношението е извършено по погрешен и неправилен начин, сякаш е имало лов на диви животни, и по този начин са се объркали дивото и цивилизованото. Чудесата се умножават, но другарите на Одисей продължават да ядат, да се тъпчат, а след това заспиват. Тогава вълнението утихва, вятърът спира. Те поемат към морето. Качват се на кораба, но още щом напускат острова, Хелиос се обръща вече не към Посейдон, а към Зевс и му казва: „Погледни какво направиха! Те изклаха добитъка ми, трябва да отмъстиш за мен. Ако не отмъстиш, аз, Слънцето, ще престана да светя за безсмъртните богове в Етера, ще престана да светя за смъртните хора, които виждат как на земята се сменят денят и нощта. Ще ида да светя на долния свят, на мъртвите! Ще сляза в Хадес и моята светлина ще озари мрака. А пък вие ще си останете в тъмното, и боговете, и хората.“ Зевс го разубеждава. „Ще се заема със случая“, заявява той.