Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
В този сблъсък между магьосницата, която е леля на Медея, и Одисей — а през него Хермес, бог магьосник и създател на фантасмагории — ще се установи нещо като състезание, а в крайна сметка ще се стигне до съгласие. Одисей и Кирка ще изживеят заедно една много щастлива любов. Но като начало трябва да освободи спътниците си. Защо Кирка ги е превърнала в свине? Тя подготвя подобна участ на всички пътешественици, достигнали до нейния остров. Защо? Защото е самотна и иска да се обкръжи с живи същества, които не могат да й избягат. Казано е напълно ясно, че когато превръща пътешествениците в прасета или други животни, единственото, което иска, е те да забравят мисълта за връщане, миналото си, да забравят, че са хора. И това е, което става с другарите на Одисей, но те все пак запазват известна яснота на съзнанието, съхраняват някаква форма на разум, тъй че, когато го виждат, му се радват. Те го познават. Кирка ги докосва с жезъла си. Тутакси те се превръщат отново в хора и дори след това изпитание са станали по-красиви, по-млади, по-приятни за гледане, отколкото са били преди. Това преминаване през свинско състояние е било нещо като инициация, така, сякаш е изобразило пътя към смъртта, за да се окаже човекът след този опит по-млад, по-хубав, по-жив. Именно това става с тях, когато пак стават хора. Кирка би могла да ги убие и тогава те не биха имали вече nous, разум: мъртвите са напълно потопени в нощта; те вече нямат nous, с изключение на един единствен, Тирезий, с когото скоро пак ще се срещнем. Но с другарите на Одисей това не е било съвсем смърт, а само едно превръщане в животни, което ги откъсва от човешкия свят, което ги кара да забравят миналото си, но което им дава, когато излизат от него, блясъка на възродена младост.
След това Одисей и Кирка изживяват същинска идилия. Може би дори имат деца, както твърдят някои, но това никак не е сигурно. Чисто и просто те се обичат и се любят. Кирка пее с прекрасния си глас и Одисей, естествено, повиква останалите навън моряци, които отначало се отнасят с подозрение, но той бързо ги убеждава: „Елате, елате, вече няма никаква опасност.“ Те остават там задълго. Кирка, тази магьосница, която е сторила злото да превръща всички идващи при нея хора в прасета и диви зверове, всъщност не е нито чудовище, нито вещица. Когато са там, при нея, тя прави всичко необходимо, за да са щастливи. При все това другарите на Одисей, които разбира се не получават същите удоволствия като него, защото нямат достъп до леглото на Кирка, започват да изпитват досада. Когато напомнят на Одисей, че би трябвало вече да помисли за завръщане, Кирка не протестира, не се опитва да го задържи. Тя само му казва: „Ако искате да си заминете, разбира се, тръгвайте си“, и му дава всички сведения, които са му нужни, за да завърши път-шествието му благополучно. Между другото тя казва на Одисей: „Слушай, следващата спирка в плаването ти ще бъде в страната на кимерийците, там, където никога не идва денят, в страната на нощта, на непрестанната мъгла, където е входът за подземното царство.“ Този път вече не става въпрос да се окаже до крайната граница на човешкото с риск да забрави миналото си и човешкото в себе си, но да стигне до самите предели на света на мъртвите. Кирка обяснява на Одисей по какъв път ще трябва да мине: „Ще спреш кораба си на еди-кое си място, ще тръгнеш пеша, там ще видиш яма, ще носиш със себе си брашно, ще вземеш овен, ще го заколиш, ще разлееш кръвта му и ще видиш как от земята се издига тълпа eidola, двойници, призраци, души на умрели. Тогава трябва да разпознаеш и задържиш душата на Тирезий, да й дадеш да пие кръвта на овена, за да придобие известна жизненост и да ти каже какво трябва да сториш.“
Безименните, безликите
И тъй, Одисей и спътниците му заминават отново и отиват там. Одисей извършва необходимите ритуали. Той се намира пред ямата, разсипва брашното, заколва овена, кръвта е готова за пиене. Тогава към него връхлита тълпата на онези, които не са никой, outis, за какъвто той се е представял, безименните, nonumnoi, безликите, невидимите, които вече са нищо. Те образуват неразличима маса от същества, които някога са били личности, но за които вече нищо не се знае. От тази маса, преминаваща пред него, се издига ужасяваща и неразграничима глъчка. Те нямат имена, не говорят, а издават хаотичен шум. Одисей е обзет от ужасен страх пред тази гледка, представяща на зрението и слуха му заплахата от пълно разтваряне в безформена магма; неговите тъй умели речи, потънали в неразбираема гълчава; забрава за славата му, името му, известността му, риска да се изгуби в този мрак. Все пак се появява Тирезий.