Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Посейдон чува проклятието на сина си. Този епизод стои в началото на желанието му, съпътстващо всички по-късни приключения на Одисей, последният да бъде докаран до предела на мрака и смъртта и изпитанията му да бъдат възможно най-ужасни. Както по-късно ще обясни Атина, голямата покровителка на Одисей, тъй като Посейдон не може да преглътне злото, сторено на циклопското му синче, тя не е могла да се намеси и се е включила едва на края, на самия финал на скитанията му, когато вече почти е пристигнал. Защо? Защото това, че е потопил окото на Полифем в мрака, че го е ослепил, води до там, че Одисей на свой ред се намира по пътя на всичко нощно, мрачно и зловещо.
Идилия с Кирка
Корабът се отдалечава от острова на Полифем и оттам стига до острова на Еол. Това е едно от посетените от Одисей места, които някои хора са се опитвали да локализират, но които имат тъкмо тази особеност, че не се поддават на локализация. Островът на Еол е напълно изолиран и обкръжен с високи скали, подобни на бронзово укрепление. Там живее Еол със семейството си без никакви връзки с никого. Следователно родът на Еол се размножава кръвосмесителски по една затворена матримониална система. Те са в пълна самота, в съвършена изолация. Островът е диспечерски пост на морските пътища, възелът, в който са съсредоточени всичките посоки на водното пространство. Еол е господар на ветровете, които според посоката на духане отварят или затварят, а понякога и объркват и смесват пътищата на морето. Той посреща Одисей особено гостоприемно и любезно, защото последният е герой от Троянската война, един от онези, които ще бъдат възпети в „Илиада“. Това, което Одисей му донася, е разказът за събитията по земята, световната мълва, от която той е напълно откъснат. Той е господар на ветровете, но няма друга власт. Одисей говори, разказва, Еол слуша и е много щастлив. След няколко дни Еол казва: „Ще ти дам това, което ти е нужно, за да заминеш от моя остров и да стигнеш право в Итака без проблеми по пътя.“ Дава му мях, но не с вино като Марон — в него са затворени изворите на всички ветрове, семената на всички бури. Този мях е грижливо затворен, Еол е прибрал в него началата, основите на всеки морски полъх, освен онзи, който води от неговия остров право към Итака. Той заръчва на Одисей в никакъв случай да не пипа този мях. Ако ветровете излязат оттам, вече никой не може да овладее това, което ще се случи. „Виж, единственият вятър, който сега духа на света, е вятърът, който те води от моя дом към Итака.“ Оцелелите от екипажа се настаняват на кораба и отплават право към Итака.
Привечер Одисей съглежда от кораба си бреговете на Итака в далечината. Той вижда с очите си родните земи и заспива щастлив. Клепачите му натежават, очите му се затварят така, както той е затворил окото на циклопа. Ето, че се намира в нощния свят, в света на Hypnos, Съня; той спи на кораба си, плаващ към Итака, той забравя да бди. Моряците, останали без началник, се питат какво ли пък е сложил Еол за Одисей в тоя мях, сигурно разни скъпоценности. Те искат просто да надзърнат и после да го затворят обратно. В крайна сметка, на две крачки от бреговете на Итака, те отварят меха, ветровете се втурват навън, морето се разбунва, талазите се развихрят, корабът обръща посоката и минава обратно пътя, който току-що е изминал. Одисей, много огорчен, се оказва отново там, откъдето е заминал — при Еол. Последният го пита какво прави там. „Не бях аз, заспал съм, сбъркал съм, допуснал съм нощта на съня да ме надвие, не бях бдителен, и в резултат другарите ми отворили меха.“ Този път Еол не е никак любезен с него. Одисей удря на молба: „Пусни ме да отплавам пак, дай ми още един шанс.“ Еол се разгневява, нарича го най-долен от долните, вика му, че вече не е никой, не е нищо, че боговете го мразят. „За да ти се случи такава беда, сигурно си прокълнат, не желая да те зная.“ И ето че Одисей и моряците му си заминават, без да получат от Еол подкрепата, на която са разчитали.