Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
По липса на бдителност Одисей е допуснал моряците му да объркат сакралното и профанното, лова и жертвоприношението, да размесят всичко с риск слънцето да озари нощта, а нощта да се настани там, където е светило слънцето. Те заминават с кораба си, но преди да изминат и няколко метра, Зевс от висините обгръща небето в мрак. Корабът е хванат внезапно от тъмнината, вдигат се вълни, отгоре пада мълния, мачтата се счупва, разбива в падането си главата на кърмчията, който пада във водата. Разтърсван и блъскан отвсякъде, корабът се пръсва на хиляди парчета. Всички другари на Одисей сякаш са превърнати в животни: приличат на врани, люлени от вълните. Одисей, вкопчен в отломка от кораба, се носи по водата девет дена. Накрая вълните го оставят напълно изтощен на един бряг, който е островът на Калипсо.
Островът на Калипсо
Корабът му е ударен от мълния, пръснат на парчета, всички оцелели до този момент моряци на Одисей са удавени, мятани по морето като врани. Одисей е единственият оцелял. Той се вкопчва в една мачта, в отломка от кораба, и тутакси течението го понася в обратна посока, сиреч към Харибда, където той се оказва в драматично положение. Измъква се почти по чудо. Още девет дни, сам и изтощен, той се носи по вълните по волята на теченията към края на света. И там, подобно на претърпял корабокрушение мореплавател, когато е готов да се остави да потъне, той пристига при острова на Калипсо. Това е остров на края на света, той дори не е на границата на морското пространство, а е отделен от боговете и хората от огромни водни пространства. Той е никъде. Одисей лежи омаломощен, Калипсо го прибира. Обратно на това, което бе станало при Кирка, където моряците на Одисей и самият Одисей бяха отишли при нимфата, за да молят за съдействие, този път сама Калипсо спасява Одисей.
Той ще остане там цяла вечност, пет, десет, петнадесет години, няма значение колко, щом като времето там не съществува. Той е извън пространството, извън времето. Всеки ден е подобен на другите. Той изживява любовно уединение с Калипсо, непрестанно насаме с нея, без контакт с когото и да било, без никой друг, едно пълно усамотение за двама. Във време, в което нищо не се случва, нищо не се променя и няма събития, всеки ден е тъждествен на другите. Одисей е вън от света, вън от времето при Калипсо. Тя се отнася към Одисей с изключителна обич и загриженост. Но също така, както показва името й Calypso, произлизащо от гръцкия глагол kalyptein, „скривам“, тя е скритата в пространството вън от всичко и скриващата Одисей от всички погледи.
Миниатюрен рай
Именно по този начин започва разказът на Омир за приключенията на Одисей. От десет години героят е скрит при Калипсо. Той живее при нимфата, стигнал е до края на пътя си, до края на своята Одисея. Именно тук всичко се заплита, всичко се разиграва. И тъй, възползвайки се от това, че бог Посейдон, който преследва злопаметно и злобно Одисей, не подозира нищо, Атина се намесва. Посейдон е отишъл при етиопците, както прави често, за да пирува с тези митични същества, вечно млади и излъчващи аромат на теменуги, които не познават тлена и дори няма нужда да работят, защото всяка сутрин на една поляна намират храна, постна и месна, съвсем готова, сготвена, както по времето на златния век. Те живеят на двата края на света, на крайния изток и на крайния запад. Посейдон ги навестява на двата края, хапва си и се забавлява заедно с тях. И така, Атина се възползва от случая, за да обясни на баща си Зевс, че нещата не могат да останат така, че всички гръцки герои, които не са загинали на троянска земя или на връщане в морето, вече са се прибрали у дома, че са се върнали при своите, по домовете си, при жените си. Единствен от всички Одисей, благочестивият Одисей, който има с нея привилегировани отношения, е затворник при оная Калипсо. При настоятелността на дъщеря си Атина и в отсъствие на Посейдон Зевс взема решение. Той хвърля зарове и жребии: Одисей трябва да се върне. Лесно е да се каже — първо трябва Калипсо да го пусне. На Хермес се пада задачата да уреди това. Той е много недоволен от тази заръка: никога не е ходил при Калипсо, и можем да го разберем, защото това място е своеобразно никъде. Тя е далеч от боговете, далеч от хората. За да стигне при нея, трябва да премине огромно пространство с морска солена вода.