За честта на брата

— Само дето си изкарах акъла, иначе нищо ми няма — отвърна Абигейл.

— Хубаво. — Той се обърна към каретата и надникна вътре. — А вие как сте?

Абигейл не можеше да откъсне очи от елегантното возило и двамата му пътници, облечени в също толкова елегантни дрехи. Жената, с тъмна като на Доминик коса, може би беше няколко години по-млада от Абигейл. Момчето, седнало до нея, имаше аристократичен нос, точно като нейния, и издължено лице. Беше бледо и луничките му изпъкваха силно. На Абигейл й се стори, че са доста повече от нейните. Дрехите им бяха разкошни, както ги оцениха дори нейните неопитни очи, целите украсени с дантела и искрящи златни копчета.

— Нищо ни няма — каза младата жена, развявайки дантелена кърпичка пред лицето си. — Благодарение на храбростта ви, сър.

— Чест беше за мене да мога да помогна на…

— Лейди Клариса Съдли — изрече тя едва чуто.

— Приятно ми е, лейди Съдли. — Той се поклони изящно, сякаш бе застанал насред двора на Наполеон, а не на тесния и кален междуселски път.

— Да не би… — и лейди Съдли преглътна, — да не би да сте французин?

— Не всички французи идват от Франция, милейди. Има ги много и в Квебек — каза той с усмивка, толкова искрена, че Абигейл не би се усъмнила, че сега съчинява една приемлива история за дамата. — В Канада, милейди — продължи той, когато лейди Съдли вдигна въпросително вежди. — Аз съм Доминик Сен Клер, а това е Абигейл.

— Абигейл не е френско име — каза момченцето.

— Не е — и Доминик отново му се усмихна широко. — Но спомнете си, че повечето хора в Канада не са французи. Мнозина са дошли от Англия или от колониите преди войната за американската независимост.

— Простете ни, че така ви разпитваме — намеси се лейди Съдли.

— Имате основание да сте нащрек, милейди.

— Но сме в безопасност, защото вие ни спасихте, господин Сен Клер.

Абигейл не можа да не трепне при обръщението на лейди Съдли. Когато Доминик я погледна, тя разбра, че е уловил реакцията й, макар че около каретата се стелеше почти непрогледна тъмнина. Нищо не биваше да подскаже на лейди Съдли, че е свикнал с друго обръщение, защото ако някой се обърнеше към него с думата „капитане“, това щеше да доведе до други, и то неприятни въпроси.

— Радвам се, че бях тук, за да ви бъда от полза, милейди изрече той с нов грациозен поклон.

— Трябва да ми позволите да ви възнаградя. — Тя се усмихна. — Разрешете на Съдли Хол довечера да предложи гостоприемството си на вас и красивата ви съпруга.

Ръката на Доминик, която веднага стисна тази на Абигейл, възпря смаяното й ахване. Съпруга? Тя разбра, че Доминик е накарал лейди Съдли да допусне това, като не беше назовал фамилното й име. Нищо чудно, че дамата бе останала с това погрешно впечатление. Ако сега я извадеха от заблуждението, щяха да натрупат още лъжи върху тези, които Доминик вече й беше наговорил. А това можеше да бъде фатално и за двамата.

— Много великодушно от ваша страна, милейди — успя да изцеди от себе си Абигейл.

Доминик отново стисна ръката й. Тя се дръпна леко. Ставаше й лошо от това, че трябва да лъже така тази любезна дама.