Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Джамил сведе поглед и гласът му прозвуча приглушено:
— Ще ги викаш при себе си. Трябва да правиш всичко, което правя аз.
Дерек усети с чувствителното си ухо смущението му и се опита да обърне работата на шега.
— Но това е абсурдно!
Джамил изненадано изгледа брат си. Не очакваше да чуе възражения по този въпрос. Самият той очакваше със смесени чувства тази част от смяната на ролите. Цялото му същество се противеше, защото обичаше жените си като своя собственост. Понякога се оплакваше, че има повече жени, отколкото му се иска, но те си бяха негови.
Никога не би се съгласил да отвори харема си пред друг мъж. Всъщност гордостта му изискваше да не прави изключения. Но тук ставаше въпрос за брат му Касим — неговото второ аз. Въпреки дългата раздяла двамата оставаха най-тясно свързани помежду си.
— Няма друг изход — отговори Джамил с решителност, каквато всъщност не усещаше. — Омар говори с мен по този въпрос и успя да ме убеди. Не можем да заключим евнусите от харема. Те ходят навсякъде и са по-бъбриви от жени, нали знаеш? Никога досега не съм пренебрегвал наложниците си за повече от един-два дни. Дори когато заминавам, фаворитките ми пътуват с мен. Щом се разнесе слухът, че съм изоставил харема си, хората ще се учудят. Ще почнат да ме наблюдават по-усилено. И ако направиш и най-малка грешка, веднага ще заподозрат нещо. Все някой ще си спомни, че съм имал брат близнак, който е умрял по странен начин, и никой не е видял тялото му. Разбра ли най-после защо трябва да следваш всичките ми навици, сякаш са твои собствени! Трябва да излагаш на показ дори гнева си. Честно казано, в последно време се държа ужасно. Но като се разгневяваш във всяка затруднителна ситуация, това ще бъде най-добрата ти защита. Междувременно моите изблици на гняв станаха всекидневие за двореца. Никой не ги възприема като необичайни.
— Май нямам друг избор — промълви мрачно Дерек, — ако не искам да изложа на опасност свободата ти.
— Точно така. Никой от нас няма избор, ако все още си съгласен да осъществиш плана на Омар.
— Наистина ли искаш това, Джамил?
— Нищо друго не може да се направи.
— Аз бих могъл да потърся Селим.
— Не си така добре запознат с положението, Касим. Ще ти трябва двойно по-дълго време да го откриеш, а дотогава сигурно ще ме убият. Освен това — опита се да се усмихне Джамил, — ако не изляза оттук, направо ще полудея. Ти ми даваш шанс да се измъкна. Нямам търпение да мине още една седмица, за да се запознаеш с навиците ми.
— Постарай се да ме обучиш добре, скъпи братко — посъветва го сериозно Дерек. — Не искам да се впускам като сляп в този хаос.
Джамил кимна. Одобряваше английското спокойствие на брат си. А той самият наистина трябваше да положи доста големи усилия.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Този следобед Шантел не можа да заспи като останалите жени. Днес беше четвъртият търг след пристигането й и церемонията не можеше да се изтрие от съзнанието й.
Когато я доведоха тук, се опита да се сприятели с някои от жените. Поговори с тях и се убеди, че всички се измъчват от нейните страхове. За известно време се почувства облекчена, че не е сама с чувствата си.
Но много скоро трябваше да види как отведоха всички онези жени, с които беше се сприятелила, и ги продадоха в двора. Затова престана да разговаря с новодошлите.
Трепереше от страх, че иде и нейният ред. Опитваше се да погледне на ставащото като на приключение, но това не й се удаваше. Потискаше я мисълта, че ще бъде обезчестена от един чужденец, и ужасът не искаше да я напусне.
Жана Мориак, млада французойка, която вече беше живяла в харема на починал неотдавна паша, успя да я успокои поне в едно отношение. След първата разпродажба на робини в двора Шантел се боеше до смърт, че и нея ще съблекат гола и ще я подложат на неописуеми унижения. Една от жените беше упоена с наркотици, а това беше още по-страшно престъпление, тъй като по този начин й отнеха възможността да се отбранява и дори съзнанието какво се върши с нея. Но Жана твърдеше, че Шантел не е заплашена от подобна участ.
Когато наближи времето за продажбата, стомахът на Шантел така се разбунтува, че й прилошаваше само при вида на яденето.
Жана беше примъкнала сламеника си близо до този на Шантел и спеше до нея. Младата жена ужасно завиждаше на французойката за умението й да се примири със съдбата си, без да губи кураж. Шантел никога не се отпускаше дотолкова, че поне да заспи спокойно.
Само още два дни! О, Божичко, не можеше ли да си остане тук! Не я плашеше дори мисълта да прекара целия си живот в този затвор. Тук поне се отнасяха добре с нея и дните минаваха тихо и незабележимо. След пристигането си преживя повторно унизителната проверка на девствеността, този път извършена лично от Хамид Шариф, който искаше да се убеди, че няма промяна в състоянието й.