Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Сянката на пръчката намаляваше постепенно и когато на Сайръс Смит му се стори, че тя започна да се увеличава, той попита:
— Колко е часът?
— Пет и една минута — отвърна веднага Джедеон Спилет. Ясно беше, че при закръгляне на цифрите между вашингтонския меридиан и меридиана на остров Линкълн имаше една разлика от пет часа, с други думи, на остров Линкълн беше обед, когато във Вашингтон беше вече пет часът вечерта. А при своето видимо движение около земята слънцето изминава един градус за четири минути или петнадесет градуса на час. Петнадесет градуса на час. Петнадесет градуса, умножени по пет часа, даваха седемдесет и пет градуса.
А понеже Вашингтон е на седемдесет и седем градуса от Гринуичкия меридиан, следваше, че островът се намира на седемдесет и седем градуса, като се прибавят още седемдесет и пет градуса на запад от Гринуичкия меридиан, или, с други думи, на сто петдесет и два градуса западна дължина.
Сайръс Смит с увереност заяви, че остров Линкълн се намира между тридесет и петия и тридесет и седмия паралел и между сто и петдесетия и сто петдесет и петия меридиан на запад от Гринуичкия меридиан.
Възможното отклонение, което той приписваше на грешките при наблюдението, при шестдесет мили на градус можеше да даде една разлика от триста мили дължина или ширина при точно изчисление.
Но тази разлика не можеше да повлияе на решението, което преселниците трябваше да вземат. Явно беше, че остров Линкълн се намираше толкова далече от който и да било континент или архипелаг, че не можеше да се излагат на опасността да преминават това разстояние с обикновена слаба лодка.
И действително според местоположението си той беше най-малко на хиляда и двеста мили от Таити и от островите на архипелага Помоту, на повече от хиляда и осемстотин мили от Нова Зеландия, на повече от четири хиляди и петстотин мили от американския бряг!
И когато Сайръс Смит напрегна паметта си, не можа да си спомни по никой начин нито един остров в тая част на Тихия океан, който да има местоположението на остров Линкълн.
Глава XV
Предния ден, след като обядваха, преселниците бяха стигнали до крайната точка на нос Челюст, близо на седем мили от Комините. Там завършваше дългата редица дюни и почвата ставаше вулканична. Като стигнаха тая точка, преселниците се върнаха обратно и привечер се прибраха в Комините, но не заспаха, преди да разрешат окончателно въпроса, да се гласят ли да напуснат остров Линкълн, или не.
Много бяха тия хиляда и двеста мили, които деляха острова от архипелага Помоту. Не можеха да изминат това разстояние с лодка, особено сега, когато наближаваше зимата. Пенкроф беше заявил изрично това. Да се построи една обикновена лодка, дори при наличността на необходимите сечива, беше трудна работа, а преселниците нямаха сечива и трябваше да направят най-напред чукове, брадви, тесли, триони, сведели, рендета и пр., а за това беше необходимо известно време. И решиха да зимуват на остров Линкълн и да потърсят по-удобно жилище от Комините, за да прекарат там зимните месеци.
Преди всичко трябваше да използват желязната руда — инженерът беше забелязал няколко залежа в северозападната част на острова — и да превърнат тая руда в желязо или стомана.
Тя беше от оная окислена руда, която се среща в сбити, тъмносиви пластове, дава черен прах, кристализиран в правилни осмоъгълници, образува естествения магнит и служи за получаване на първокачествено европейско желязо, което е в такова голямо изобилие в Швеция и Норвегия. Недалеч от рудата се намираха залежи каменни въглища, използвани вече от преселниците. Оттам голямото удобство при преработването на рудата, тъй като и двете необходими неща за производството се намираха наблизо. Това обстоятелство е и причина за голямото производство на Англия, където въглищата служат за добиване на метала, изкъртен заедно с тях от една и съща почва.
— Е, господин Сайръс — му каза Пенкроф, — сега желязна руда ли ще преработваме?
— Да, приятелю — отвърна инженерът, — и ако нямате нищо против, ще започнем на островчето с лов на тюлени.
— С лов на тюлени ли? — възкликна морякът, като се обърна към Джедеон Спилет. — И тюлени ли трябва за получаване на желязо?