Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Каугил надцени силите си при създалата се ситуация. Той реши да проведе свободно гласуване, предоставяйки на всички сътрудници в Сънт Олбънз възможността да се изкажат „за“ или „против“ преместването в Лондон. Каугил допусна и друга грешка, като съобщи за своето решение на външни хора, така че резултатите от гласуването вече не можеха да се скрият Свободното гласуване ми даваше право да проведа предварителна работа в кулоарите и аз се заех с тази работа, не подминавайки даже секретарите, много от които бяха започнали да се отегчават от манастирския живот в казионните помещения. Резултатите от гласуването смаяха Каугил. Повече от две трети от сътрудниците се изказаха за Лондон. Въпреки че това гласуване нямаше решаващо значение, то в значителна степен разколеба непреклонността на Каугил. След няколко седмици ние се нанесохме в помещението на Райдър стрийт, на две минути път от МИ-5 и на петнадесет — от Броудуей. Когато отивахме на работа рано сутрин, виждахме от прозорците как „Куаглино“28 се разтоварва от ужасните отпадъци на предишната вечер. Ние пристигнахме точно за периода на „малкия блиц“29.

Сега трябва да се върна няколко месеца назад и да опиша събитието, което оказа голямо влияние върху цялата следваща дейност на английското разузнаване. Имам пред вид появяването на американците. Преди войната Съединените щати, нямаха редовна разузнавателна служба в чужбина. Федералното бюро за разследване се занимаваше само с въпросите на вътрешната сигурност. Секретна информация от други страни постъпваше ограничено в резултат на „свръхпланова“ дейност на американските военни аташета и дипломати, които се чувствуваха по-слабо свързани с тази работа, отколкото представителите на другите страни, изпълняващи черната работа на редовните секретни служби. Днес е добре известно от публикуваните материали, че през 1940 г. в Ню Йорк беше създаден Британски координационен център по въпросите на сигурността под ръководството на Уилям Стивънсън. Официално този център беше предназначен да осигурява безопасността на американските доставки за Англия, тъй като се предполагаше, че значителен брой хора от немски произход в Съединените щати ще се заемат с диверсии. Това предположение не се потвърди и Стивънсън, който беше приятел на Чърчил и се ползуваше с повече реална политическа власт от всеки друг в английското разузнаване, скоро намери ново приложение на своята неизчерпаема енергия. Преди всичко той се зае с организирането на пречки на доставките, предназначени за страните на оста, и на превозването им на неутрални кораби. Възможно е Британският координационен център да е организирал повече диверсии, отколкото цялата германска колония в Съединените щати. Но своите основни сили Стивънсън отдаде за реализирането на друга идея: да убеди американците, че за САЩ е настъпило времето дп имат собствена разузнавателна служба.