Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Рейчъл потупа възглавниците и се обърна към него.
— С шортите си ли ще спиш? — вместо отговор Сейбин откопча панталоните и те се свлякоха, после седна на леглото, за да може тя да съблече пуловера му. Топлият, леко цветен аромат на тялото й го обгърна и той инстинктивно се обърна в тази посока. Устните и носът му натискаха рамото й. Рейчъл се поколеба, после бързо свали пуловера му и се отдръпна. Влажният му топъл дъх стопли кожата й през материята на пуловера й и обърка ритъма на сърцето й. Като се опитваше да не показва, че близостта му й въздейства, тя сгъна прилежно пуловера и го постави на един стол, после вдигна панталоните и ги сложи върху пуловера. Когато отново го погледна, Сейбин лежеше на гръб, десният му крак беше сгънат, а дясната му ръка лежеше върху стомаха му. Белите му гащета ярко контрастираха на бронзовия му тен, напомняйки й, че той нямаше разлики в тена по тялото си. Рейчъл изстена вътрешно. Защо ли си мислеше за това сега?
— Искаш ли да те завия с чаршафа?
— Не, вентилаторът е достатъчен — Сейбин вдигна дясната си ръка от стомаха си и я повика. — Седни тук за минута. — Разумът й подсказа, че идеята не бе добра. Ала тя седна, както го беше правила толкова много пъти, откакто той се бе настанил в леглото й. Тялото й беше наведено към него, а бедрото й допираше неговото тяло. Сейбин постави ръка върху бедрото й, сякаш да я приласкае. Пръстите му започнаха да се движат нежно, а сърцето й отново заби лудо. Рейчъл вдигна поглед и срещна очите му. Не можеше да откъсне поглед от него, беше като омагьосана от черния му огън. — Не мога да ти дам всички отговори, които търсиш — прошепна той. — Аз самият не ги знам. Дори и да ти кажа, че съм от добрите, ще имаш само моята дума, а защо да слагам примката на врата си, като ти кажа и други неща?
— Не се прави адвокат на дявола — рязко отвърна тя. Толкова й се искаше да намери сили да се откъсне от съблазнителната власт на погледа и допира му. — Да вземем фактите. Бил си прострелян. Кой те простреля?
— Нападнаха ме изневиделица, и то от моите хора… Тод Елис.
— Мнимият агент от ФБР Елис?
— Същият, според твоето описание.
— Тогава се обади и го натопи.
— Не е толкова просто. Аз съм в едномесечен отпуск от бюрото. Само двама души знаеха къде се намирам, и двамата са ми началници.
Рейчъл не помръдваше.
— Единият те е предал, но ти не знаеш кой.
— Може би и двамата.
— Не можеш ли да се свържеш с някой по-високопоставен?
Нещо студено и яростно проблесна в погледа му.
— Скъпа, не можеш да стигнеш по-нагоре. Дори не съм сигурен, че ще мога да се добера до тях. И единият, и другият имат пълномощия да ме обявят извън закона, а ако се обадя оттук, може да поставя теб в опасност.
Тя усети ледената сила на яростта му и вътрешно потрепери с благодарност, че не го бе предала. Погледът му рязко контрастираше с докосването на пръстите му по бедрото й. Как можеше да докосва толкова нежно, когато в очите му блестеше дяволска ярост?
— Какво ще правиш?
Пръстите му се прокраднаха надолу по бедрото й и достигнаха подгъва на шортите й, после нежно се мушнаха отдолу.
— Ще се възстановя. Точно сега не мога да направя нищо, включително и да се облека. Проблемът е, че те излагам на опасност с простия факт, че съм тук.
Рейчъл не можеше да овладее дишането си, нито пулса си. Горещината отвътре нарастваше, пречеше й да мисли и тя можеше да действа само според сетивата си. Знаеше, че трябва да отстрани ръката му, но допирът на грубите му пръсти по бедрото й беше толкова приятен, че само седеше и потреперваше като лист на нежния пролетен бриз. Дали Сейбин се отнасяше с жените като със своя собственост, която може да докосва, когато си пожелае, или бе доловил неконтролируемото й желание към него? Рейчъл си мислеше, че го прикрива добре, че го пази само за себе си, ала вероятно професията му бе изострила неговите сетива и интуиция. Тя отчаяно помръдна, сложи ръка върху неговата, за да я спре.
— Не ме излагаш на опасност — рече с леко дрезгав глас. — Аз взех решението съвсем сама.
Въпреки, че държеше ръката си върху неговата, пръстите му се придвижиха нагоре и стигнаха до края на шортите й.
— Един въпрос ме влудява — призна той с нисък глас. Отново раздвижи ръка, мушна я под еластичния крачол на шортите и погали хладната голота на бедрото й.
Леко стенание се прокрадна от устните й, преди да успее да ги прехапе, за да го спре. Възможно ли беше Сейбин да прави това с едно-единствено докосване?