Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Наистина, сигурна съм, че няма да навреди…
— Алгрето, — каза Рейнар, успявайки да си придаде едновременно насмешлива и отегчена интонация. — Поезията е полето, в което ти си специалист. Защо не се ограничиш с нея и не позволиш на доктора да продължи.
Погледът на Алгрето потъмня. Думите не съдържаха директна обида, но Рейнар бе майстор на намеците. Поетът каза:
— Не те познавам като човек, който би се заинтересувал от поезия или пък от тези духовни безсмислици, Моран.
— О, не знам за поезията, но някои работи не ми харесват.
— Защо си тук, тогава?
— Тук съм, защото съм поканен. често ме канят, знаеш. Еверсет и аз сме особено близки приятели. А ти защо си тук?
Октав очевидно се наслаждаваше на свадата и на бледите му устни играеше усмивка. Беление каза:
— Вижте какво, джентълмени, със сигурност не е…
Приковал напрегнат поглед в опонента си, Алгрето каза:
— Може би за да се придаде на събитието така нужния привкус на артистична почтеност. Но, предполагам, понятието почтеност ти е непознато, ако съдя по онова, което говорят за теб.
— Сигурно, — съгласи се Рейнар с любезна усмивка. — А аз след като чух за представянето на последната ти епическа поема на литературната вечеринка на Контеса Авера, смятам, че по ще ти подхожда да раздаваш компетентни съвети как да се правим на маймуни.
Алгрето изруга и скочи на крака, отхвърляйки стола си назад.
С рефлекси, шлифовани в години дуелиране, Рейнар стана също толкова рязко, закачайки с лакътя си ръката на Октав като по този начин накара спиритиста да залитне крачка назад. Несъзнателното движение, за да запази равновесие, накара ръката на Октав излезе от джоба му.
Никола тъкмо се усмихваше наум, милия Рейнар, когато ръката на Октав се вдигна и той видя предмета, който стискаше спиритистът. Има време да го зърне само за миг преди Октав припряно да го напъха обратно. Рейнар казваше на Алгрето:
— Извинявай, старче, не мислех, че ще го вземеш толкова навътре. Приеми извиненията ми.
Алгрето не се успокои ни най-малко, но щеше да е връх на невъзпитанието, ако отхвърлеше предложените извинения. Той се насили да кимне неохотно и седна, Рейнар се извини с полугласно на Октав, затова че го е бутнал и сам седна на мястото си.
Усмивката на Никола се беше стопила. Предметът се бе оказал една метална топка. Страшно приличаше на един уредите на Едуар Виляр, с изключение на това, че беше по-малък.
Не може да бъде, каза си. Останалите бяха унищожени. Беше видял с очите си как Кралските Следователи ги разтрошават на парчета. Това бе последният експеримент на Едуар, смесица от наука и магия, породен от желанието да общува с покойната си съпруга, която Никола познаваше единствено от портрета в главния хол в Колдкорт. Сам по себе си, един уред за разговаряне с мъртъвци, без значение работещ или не, не представляваше некромантия. Но Конт Монтес беше инсценирал обстоятелствата така, че да изглежда все едно Едуар е убил някаква жена в опит да направи магия, и това съответстваше на законовото определение за некромантия. А когато съдът бе разбрал за предназначението на уреда, Едуар им се бе сторил още по-виновен.
Но как Октав се беше докопал до един от уредите? Всяко късче от оцелелите работи на Едуар, записките му, дневниците, последните работещи модели на апарата, всичко което Короната не беше изгорила, се намираше в Колдкорт. Никола изруга тихо. Може да е имало прототип, за който никога не сме знаели. Ако някой знаеше, това щеше да е Арисилд Дамал. Той бе човекът работил най-отблизо с Едуар в Лодун в първите етапи на проекта. Единствената алтернатива бе Октав по някакъв начин да беше пресъздал онзи експеримент и да беше разработил същите теории независимо.
Ако не беше, и ако незнайно как бе откраднал разработките на Едуар… Няма да му е нужен уред за разговори с мъртвите, помисли си Никола. Ще го прави съвсем безпрепятствено от собствения си гроб. Предпочиташе Короната да беше изгорила цялата работа на Едуар, отколкото да гледа как Октав я използва за някакви гнусни номера.
Докато останалите участници в събирането отново се разполагаха по местата си, Октав бе възвърнал самообладанието си. Той кимна към все още намусения Алгрето и каза:
— Да отвърна на първия ви въпрос, аз съм доктор на духа, добри ми сър. Всеки студент по магьосничество ще ви каже що е то е етерната равнина. Етерът може да се използва, за да се стигне до душите, които обитават отвъдното и които някога са били част от нашия свят. И да ги върнем — временно — към живот. Сега…