Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

От друга страна, във вестниците не се споменаваше и дума за Лео Шидлоф, кожено куфарче или каквото и да било, което да свързва произшествието със загадката на Рен Льошато. Бяхме изправени пред множество въпроси. Първо, не бе изключено смъртта на Факар ул Ислям да има нещо общо с Рен Льошато и фактите, цитирани в „Тайните досиета“, да са почерпени от източник, до който вестниците нямат достъп. Същевременно обаче бе твърде възможно сведенията в „Досиетата“ да са преднамерена мистификация. Достатъчно е да се натъкнеш на някоя странна подозрителна смърт и да я използваш, за да хвърлиш прах в очите на хората. Каква обаче е, дето се казва, целта на заниманието? Защо някой ще се опитва нарочно да създаде атмосфера на зловеща тайнственост около Рен Льошато? Какво ще спечели от това? И кой всъщност стои зад цялата история?

Тези въпроси наистина не ни даваха мира, защото, както личеше по всичко, смъртта на Факар ул Ислям не бе случайна. След по-малко от месец в Националната библиотека се появи поредната книжка, издадена с подръчни средства: „Червената змия“ с дата на излизане 17 януари, един, както вече видяхме, символичен и многозначителен ден. Върху титула стояха имената на трима автори: Пиер Фьожер, Луи Сен Максан и Гастон дьо Коке.

„Червената змия“ е доста любопитно издание. Съдържа родословие на династията на Меровингите, две карти на Франция от тяхно време и доста бегъл коментар, както и разгънат план на „Св. Сюлпис“ в Париж заедно с параклисите на различните светии, на които е посветена църквата. Най-съществени обаче са тринайсетте къси стихотворения в проза с изумителна литературна стойност, повечето от които напомнят стила на Рембо. Всяко от тях е дълго горе-долу колкото абзац и отговаря на един знак от зодиака: зодиак с тринайсет знака, тринайсетият от които — Ophiuchus, или Змиеносец, е вместен между Скорпион и Стрелец.

Написани от първо лице, тринайсетте стихотворения в проза проследяват символично, алегорично поклонничество, започващо от зодиакален знак Водолей и завършващо с Козирог, който, както изрично е подчертано в текста, включва и 17 януари. В иначе загадъчните стихове се натъкваме на познати неща — семейство Бланшфор, църквата в Рен Льошато с причудливите й изображения и утвар, някои от надписите в нея, направени от Сониер, Пусен и неговата картина „Аркадийски овчари“, думите, гравирани върху надгробната плоча „Et in Arcadia Ego“. На едно място се говори и за някаква червена змия, която е „спомената в свитъците“ и която се плъзга през столетията — съвсем прозрачна метафора на кръвна връзка или родословие. Стихът за астрологичния знак Лъв е изпълнен с тайнственост и си струва да го цитираме изцяло: