Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
Стана и направи няколко крачки из тясното пространство, за да се успокои. За малко да настъпи календарчето, което отново се бе изплъзнало и се търкаляше на пода. Тя го вдигна и го повъртя в ръцете си. Странно. Пак оная хладна топка се настани в стомаха й. Не бе забелязвала у сестра си склонност към подобни предмети. Те и двете не ползваха нито часовници, нито календари. Откакто имаха мобилни телефони, които им даваха необходимата информация за деня и часа, нямаха нужда от нищо друго. А това календарче, както се виждаше, бе доста използвано. От лицевата страна имаше рекламен колаж на книги по фън шуй и астрология, предлагани от някакво издателство. Магдалена се зачуди. Кой ли е дал на сестра й това календарче? Нямаха познати с интереси в областта на езотериката… Обърна го. Някои дати бяха оградени. Все празнични дни. Защо ли й е трябвало на Мария да ги маркира? Вярно, в Германия тези дни бяха най-обикновени, докато тук, в България, бяха официални неработни дни и дори напечатани с червени цифри. Но пък Мария никога не бе споменавала, че точно тези празници трябва да бъдат отбелязвани по някакъв начин. Шести септември, двадесет и втори септември, първи ноември… Магдалена не си спомняше сестра й да ги е празнувала, нито дори да е говорила за тях. Дали пък толкова я е мъчила носталгията? Дали ги е ограждала, за да не се прекъсва връзката й с родината? Защо нищо не й е казала? А последната оградена дата пък беше 23-ти декември… Това не беше празнична дата! И отново в стомаха й се настани онази хладна топка… Нещо й се завъртя в главата, но тя не успя да стигне до края на мисълта си.
Разсъжденията й бяха прекъснати от медицинската сестра, която доведе капитана и родителите й. Майка й веднага се хвърли да я прегръща, сякаш да се увери, че е цяла и невредима. Вече знаеше, че Мария не е пострадала.
— Какво стана, миличко? Изплаши ли се?
— Всичко е наред, маменце. Който и да е бил, не успя нищо да направи. Ама сигурно ли е, че не е някой от персонала?
— Не, Магдалена — намеси се Николай. — Вече проверихме. Никой от лекарите не е влизал в бокса. Бил е външен човек. Затова искам точно да ми кажете какво видяхте. Как изглеждаше този мъж?
— Висок, с маска, шапка и лекарска престилка…
Магдалена разказа всичко, което бе успяла да забележи. Не беше никак много. Медицинската сестра, която по-рано бе опаковала Петър, вметна забележка, че така описан, посетителят й приличал на съдебния лекар, който идвал вчера сутринта. Николай й хвърли смръщен поглед и тя виновно млъкна. Магдалена спомена и за папката, но кой знае защо премълча за календарчето. Някак й се струваше, че тази информация е само нейна, че за чуждите хора това е нещо твърде лично и сантиментално. Едно нищо и никакво календарче с оградени от Мария дати… Естествено, след интереса, който неизвестният бе проявил към папката, тя бе иззета от полицията. Календарчето обаче остана в джоба й, където тя несъзнателно го бе пъхнала, когато пристигнаха родителите й…
Как можа така да се провали! Имаше рядката възможност с един замах да отстрани всички насочващи към него улики! Най-сетне онази малка измамница, присвоила си тялото на неговата богиня и името на майка му, бе останала сама, неохранявана от роднините си. Той успя още предния ден да се сдобие с всичко необходимо — от една празна стая бе взел престилката и шапката, после от различни аптеки в центъра си купи маската, ръкавиците и стетоскопа. Сложи всичко това в един плик и влезе в ролята на човек, чакащ нещо — реда си пред някой кабинет или свой болен роднина. Намери си място, от което удобно се наблюдаваше входът към реанимацията, и се въоръжи с търпение. Когато видя как бащата си тръгва, разбра, че е дошъл моментът да действа. Но тогава пък лекарите нещо се засуетиха из коридорите с някакъв друг болен. Имаше опасност да го видят и той реши да промени наблюдателния си пункт, докато отново всичко се успокои. След време надникна, видя, че коридорът е празен, и реши да действа. Бързо се преоблече и прие вид на загрижен лекар. С влизането в бокса хвърли преценяващ поглед наоколо и изтръпна. Не само че някой междувременно бе дошъл, без той да забележи, но съзря и добре познатата шарена папка. Знаеше, че вътре се крие най-важната улика срещу него. Бе успял да види как тя пъхна там неговото календарче. На всяка цена трябваше да си го прибере! Той се наведе, взе папката и я отвори. В този момент усети чуждо присъствие в стаята. На прага стоеше тя, неговата богиня. С всеки друг знаеше как да постъпи, но не и с нея… Всеки друг можеше да бъде с лекота неутрализиран и обезвреден и той щеше да довърши това, за което бе дошъл, но сега… Не му оставаше нищо друго, освен да избяга. И да чака реда си.