С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Какво те гризе? Не се ли радваш на стипендиите им? — След думите му отекна смях.
Хъч се обърна ядосано.
— Няма ли да поговорим за това? Или просто ще се преструваме, че нищо не е станало?
След като Хъч подхвана темата, на Ламър му олекна. Най-сетне можеше да разговаря с някой за това.
— Господи, адски ме беше страх цял ден.
— Страх? От какво? — попита подигравателно Нийл.
— Да не би да имаме проблеми. Ти за какво си помисли?
Нийл се поизправи и заклати глава, като че ли бе озадачен от безпокойствието на Ламър.
— Както ви казах и снощи, няма да има проблеми. Ламър, не ме ли слушаш, като ви говоря? Нищо лошо не сме направили.
Ламър погледна Хъч. Той не беше така самодоволен, както Нийл, но дума не обели, за да не се изложи като страхливец и да разсърди приятеля им. Ламър беше сам.
Хвана се с две ръце за стопяващата си смелост и продължи.
— Някои хора може да са на друго мнение, Нийл.
— Кои?
— Които разберат за това.
— Кой ще им каже? Джейд? — изсумтя той. — Едва ли.
Хъч се обади.
— Казала е на баща ми.
— Казала е на баща ти? — повтори Ламър високо с писклив глас. Коленете му омекнаха и той се отпусна тежко на пода. — Какво ще прави шерифът?
— Нищо, по дяволите! — Нийл явно се ядоса, стана и взе нова кутийка бира от картона. Когато я отвори, пяната се стече по ръката му. Изтръска мехурчетата и каза: — Ама вие двамата ме вбесявате, не разбирате ли? Ако се мотаете и държите като гузни, всеки ще си помисли, че наистина сте виновни.
— Може и да сме. — Нийл стрелна с поглед Ламър. Той се почувства като насекомо, забодено с топлийка към парче картон, но или трябваше да освободи товара от гърдите си, или да се пръсне. — Нийл, няма значение какво казваш, аз не смятам, че Джейд искаше ние да… знаеш.
— Да не си се побъркал? — думите се изстреляха от устата на Хъч, като че ли бяха под вътрешно налягане. — Разбира се, че не искаше, идиот такъв. Бореше се, сякаш бе дива котка. Ние чисто и просто я изнасилихме.
— О, Господи! — Ламър се изкриви на една страна. Червата му куркаха. Страхуваше се да не се изцапа. Помисли си, че пак ще повърне. Ако се бе изложил, какво сега. Така или иначе щеше да умре, веднага щом майка му разбере за престъплението.
— Млъкнете! — изсъска Нийл. — И двамата. Просто замълчете! — Белите му прави зъби бяха стиснати и оголени. — Чуйте ме, тъпи свалячи — момичетата си го търсят през цялото време. Естествено, тя уж се съпротивляваше. Да не смятате, че иска да разгласим, че сме я оправили по нейно желание? Преди да разтръбим на другите момчета колко лесно дава, тя трябваше да съчини тази глупост и първо нас да изкара лоши. Не го ли разбирате?
Хъч изглеждаше толкова отчаян, че беше готов да се хване за всяка сламка независимо колко тънка е. И на Ламър му се искаше да повярва на Нийл, но всеки път, щом той започваше да говори убедително, Ламър се сещаше за силата, с която Джейд се съпротивляваше и колко ужасена изглеждаше, когато той и Хъч я натискаха надолу, помагайки на Нийл.
Хъч изтри потта по челото с опакото на ръката си. Кожата му имаше цвят на маджун, напръскан с ръждива боя.
— Може би не трябваше да я оставяме там?
— Тя се е върнала благополучно в града, нали?
— Как? — попита Ламър.
Нийл му разказа каквото знаеше и всичко, което бе станало в полицията сутринта.
— Останах с впечатлението, че Дона Ди знае — отбеляза Ламър, когато Нийл свърши.
— Дона Ди ни подкрепи — каза Нийл. — Тя много добре знаеше, че Джейд осъзнава за какво я вземат в колата три полупияни, разгонени момчетии. Може би трябваше да поканим и Дона Ди на нашата малка забава. — Ухили се и млясна с устни. — Макар че не вярвам да е толкова добра, колкото приятелката си Джейд. По-рано никога не съм имал толкова сладко котенце.
Ламър наведе поглед към ръцете си, които лежаха сковано в скута му. Изпитваше непреодолимо желание да ги измие.
Дона Ди бе побесняла за това, че Джейд те е чукала — обърна се Нийл към Хъч. — Пяна излизаше от устата й. Наистина много ти е навита. Защо не бъдеш по-мил, Хъч? Защо не й покажеш каквото показа на Джейд?
Големите ръце на Хъч се свиха в юмруци. Лицето му си възвърна цвета. Всъщност стана тъмночервено. Хъч бе избухлив спрямо всички, освен Нийл, но за всяко нещо си имаше първи път. Ламър затаи дъх в плахо очакване.
Очевидно Хъч поразмисли за враждебното си отношение към Нийл. Червенината му се позагуби и той отпусна пръсти.
— Отивам си вкъщи. — Затътри се през стаята. Преди да стигне до вратата, Нийл се изправи пред него.
— Наистина ще се разочаровам, ако двамата ми най-добри приятели се окажат гнусни редки лайна. — Удостои и Ламър със същия предупредителен поглед. — Джейд създаде неприятности тази сутрин, но всичко свърши. Моят старец се обади преди малко и каза, че тя е уведомила Фриц, че се отказва от обвиненията си. Все едно признание, че си го е просила. — Никой не се обади и той добави: — Добре стана, нали?