Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
След това се обадил по телефона:
— Донесете на този човек най-големия обяд в хотела. Крейвън чакал най-важното. Знаел, че адмиралът не се притеснява дали е огладнял от дългото пътуване.
И наистина.
— През следващия час ще седиш и ще обядваш — обявил Рикоувър. — А аз ще ти крещя.
Звучи невероятно, но Рикоувър харесваше Крейвън почти толкова много, колкото обичаше да го мачка. Адмиралът се впечатляваше от куража, с който Крейвън търпеше и най-лошите му гневни пристъпи. Харесваше и това, че Крейвън не е учил във Военноморската академия. Като курсант адмиралът винаги бил самотник и си доставяше голямо удоволствие да измъчва в интервютата за работа по своята ядрена програма кандидатстващите випускници на академията. Тези встъпителни разговори се бяха превърнали по-скоро в ритуали по посвещаване, при които, търсейки съвършенството, адмиралът докарваше младите хора до ръба на психологическата им издръжливост. За да разклати кандидатите, Рикоувър изливаше сквернословия, настаняваше ги на столове с един скъсен крак или ги изпращаше в „Сибир“ — един килер, където оставаха с часове.
Може би класическият му номер на всички времена е, когато застанал заплашително срещу един кандидат и казал:
— Накарай ме да се посера от яд, ако можеш.
Младежът отговорил, без да се колебае и без думи. Вдигнал ръка и с един замах помел от адмиралското бюро книгите, листовете, химикалките и всичко останало. Приели го.
Да измъчва Крейвън, за Рикоувър беше просто странично занимание.
Междувременно Крейвън все повече се превръщаше в постоянния дълбочинен специалист на Военноморските сили. Но едно повикване изпъкваше над другите. Получило се една съботна сутрин през януари 1966 г.
— Тук е Джек Хауърд — заявил помощникът на министъра на отбраната по ядреното оръжие. — Загубих една неутронна бомба.
— Защо викате мен? — запитал Крейвън.
— Загубих я във водата и искам да я намерите.
Крейвън бил разпределен в екип, събран набързо от един адмирал в Пентагона. Друг екип се готвел да заминава в морето.
По време на презареждане на 9000 метра височина край брега при Паломарес, Испания, бомбардировач Б-52 се сблъскал със самолет-цистерна и ядреният му товар паднал. Три бомби били намерени почти веднага. Но четвъртата била загубена и вероятно се намирала на дъното на Средиземно море. Президентът Линдън Джонсън знаел, че руснаците я търсят, и отказвал да приеме уверенията на ВМС, че е много вероятно тя никога да не бъде извадена от никого. Всъщност точно така смятали повечето от хората, определени да търсят бомбата — освен Крейвън.
Той свикал група математици и им дал задача да направят карта на морското дъно около Паломарес. Искането му изглеждало достатъчно смислено. Но той смятал да използва картата за анализ, много повече наподобяващ гадаене за залаганията на конни надбягвания, отколкото което и да е друго нещо, записано в наръчниците на ВМС по издирване и извличане на материали.
След като картата станала готова, Крейвън поискал от група специалисти подводничари и спасители да се обзалагат за всеки възможен сценарий на загуба на бомбата. При всеки сценарий бомбата се намирала на различно място.
След това всяко възможно място било изчислено с формула, базирана на залозите. После резултатите били нанесени на картата на метри или мили разстояние оттам, където логиката и хидроакустиката биха ги определили.
За непосветените всичко това звучи като стария виц за човека, който загубил портфейла си в тъмна уличка. Вместо да претърси уличката, той решил да търси портфейла си далеч оттам, под една улична лампа, защото било по-светло. Но според Крейвън тази привидна лудост съдържаше достатъчно много точна наука.
Той разчиташе на теоремата на Бейс за субективната вероятност — алгебрична формула, създадена от родения през 1760 година математик Томас Бейс. По същество тази теорема трябваше да даде стойност на предчувствието, да отчете познанието на хората, съществуващо извън съзнателната им мисъл.
Крейвън приложи тази доктрина при търсенето. Изчезналата бомба беше снабдена с два парашута. Той направи облози за това, че са се отворили и двата парашута или само един, или нито един. Направи едно и също упражнение за всеки от възможните мигове при сблъсъка. Математиците записваха възможни завършеци на сблъсъка и правеха облозите за края, който смятаха за най-вероятен. След като приключиха с облозите, използваха получените резултати, за да приложат вероятностни коефициенти към няколко възможни местонахождения. Нанесоха на карта същите вероятности и получиха най-вероятното и още няколко възможни местонахождения.