Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
Фрост кимна и включи присадката си.
— Тук е Изследователката Фрост от „Тъмен вятър“. Моля, отговорете.
Всички се заслушаха, но чуваха само фоновия шум на откритата линия.
— Някой чува ли ме? Тук е Изследователката Фрост. Говоря от името на Империята. Моля, отговорете.
Тя изведнъж се намръщи — в ухото й промърмори глас, но толкова слаб и далечен, че думите останаха неразличими. Фрост веднага се извърна към останалите. Всички бяха чули същото, а никой не можа да го разгадае. Фрост усили звука докрай, но гласът бе затихнал.
— Чувам ви — гръмко произнесе тя. — Моля, повторете. Къде сте? Нуждаете ли се от помощ?
Никакъв отговор. Фрост отново намали звука до нормалното равнище и завъртя глава. Капитанът се обърна към Диана.
— Пълно сканиране, еспер. Ако тук има нещо живо и мислещо, искам да знам какво е и къде е.
Диана застана така, че лицето й да не се вижда. Очакваше Капитанът да поиска от нея това, дори сама му го предложи по-рано, но още помнеше ужаса, с който се сблъска предишния път. Помнеше и писъците, измъчените човешки гласове и онова необхватно, тъмно присъствие, впило в нея своя умен, гладен поглед. Нищо в живота й не бе я плашило така. А сега Сайлънс искаше от нея да разкрие съзнанието си пред незнайната твар. Но тя не можеше. Просто не можеше. Както не можеше и да откаже. Затвори очи и надигна своя есп едва-едва, също като дете, надничащо предпазливо през разперените си пръсти. Всичко беше пусто и тихо. Тя опипа малко по-надалеч, остави съзнанието си да се плъзне из етажа, но и там нямаше нищо. Безмълвно въздъхна от облекчение и се завъртя към Сайлънс.
— Капитане, не открих нито следа от живот. Винаги съществува и възможността нещо да се прикрие от моя есп, но тогава няма начин да го забележа.
Тя затаи дъх, докато чакаше отговора, готова всеки миг да срещне ледения му поглед, прозрял полуистината, но той само кимна. Тя не знаеше дали да се успокои или да се срамува. Сайлънс замислено сви вежди.
— Один, дай ми плановете на Тринадесета база, етаж по етаж, с пространствено наслагване. Покажи ги и на останалите.
Прозрачна схема се наложи върху гледката пред него. Проектът не беше сложен. Единствен вход на наземния етаж, един асансьор и две стълби водеха надолу към следващите етажи. За по-голяма безопасност вдълбаваха в земята всички бази. Всичко важно и жизнено необходимо беше на дъното — на трето ниво, защитено с дебел стоманобетон и други, не толкова биещи на очи мерки. Сайлънс проучи плана на всеки етаж, грижливо си отбелязваше разположението на входовете и изходите, после накара Один да изключи схемата.
— Добре, хора. Слушайте ме внимателно. Както виждате, ще трябва да работим грубичко. Реших да се разделим на две групи, за да обхванем по-голямо пространство. Гарвана и Фрост ще останат с мен. Ще претърсим този етаж. Есперката и щурмоваците започват да претърсват долния. Не прибързвайте, проверете всяко помещение докрай, преди да минете към следващото. Не поемайте никакви рискове и викайте за помощ, щом ви се мерне нещо, имащо и най-далечна прилика с опасност. Искам информация, а не мъртви герои. Каквото и да стане, никой да не се отделя от групата си. Ясно ли е? — Всички закимаха и потвърдиха. — Тогава хайде да започваме. По правилата и без измишльотини.
Щурмоваците небрежно отдадоха чест, включиха една от аварийните лампи, които Рипър откри натикани под контролното бюро, и тръгнаха към дъното на фоайето — там беше една от отбелязаните в плана стълби. Диана припряно ги настигна. Никак не й харесваше да участва в претърсването на долния етаж, но още по-непоносимо би било да остане тук сама.
Фрост също включи лампа. Светлината беше ярка и приятна, макар и да раздвижи трудно доловими сенки. Фрост предложи лампата на Гарвана, но той учтиво отказа. Взе я Сайлънс и ги поведе към мрака на наземния етаж.
Коридор след коридор, стая след стая те напредваха бавно, но навсякъде срещаха само безмълвие и пустота, без следа от борба и безпорядък. Сигналните светлинки на контролните табла не светеха, мониторите не показваха нищо, но все пак откриваха признаци, че базата е била обитавана. Отворен бележник, полузапълнен формуляр, пълна чаша кафе. Сайлънс я взе. Върху течността имаше дебел слой мръсен лед. Той захвърли чашата едва ли не гневно. Все още нищо не подсказваше за сблъсък, дори за неприятна изненада. Каквото и да е станало, свършило е бързо. Това го притесняваше. Макар че Ансилай беше мъртъв свят, базата трябваше да е препълнена с хора от Сигурността и със системи за справяне с извънредни положения. Империята не си позволяваше нехайство. Ала пришълците все някак бяха проникнали и овладели системите. Справили са се и с персонала, без да бъдат забелязани и без да срещнат съпротива. Но това беше невъзможно!