Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Тези хора бяха със светла кожа и повечето имаха кафяви или жълти коси. Всички бяха полуголи и въоръжени. Размахваха мечовете, копията и брадвите си, като пронизително насърчаваха летящите убийци, подобно на зрителите на увлекателно състезание на някой древен стадион.
Встрани от тълпата на насипа стоеше група мъже в отвратителни маски, увенчани с корони от пера, а до тях се намираха огромни и блестящи барабани. Те нямаха защита против птиците и изглежда съвсем не се страхуваха от тях. Докато Хиеро ги гледаше, те се подчиниха на заповедта на човекът с най-голямата корона пера, очевидно главния жрец, наведоха се над барабаните и грохотът отново се разнесе над крайбрежието. Останалите зрители се развикаха с пълно гърло и накрая към шумотевицата се присъединиха и птиците, които отново се зазспускаха и закръжиха около своята жертва. Внезапно шумът замлъкна и тълпата замря, като нетърпеливо очакваше следващите събития.
Почти без да мисли Хиеро пришпори Клотц и тръгна в атака. Хвъргача се намираше в ръката му, като два снаряда държеше в зъбите си, с цел бързо да презареди оръжието си. Когато лорсът стремително изскочи на плажа, ездачът му забеляза още една група хора, които бяха закрити от скалата. Това бяха мургави мъже, добре облечени, с кожени шапки на главата и които съвсем не приличаха на останалите зрители. Впрочем, както и останалите, те също се изумиха при появата на свещеника.
Огромните птици, изплашени от връхлитащите лорс и ездач, които приеха за някакво невиждано и комбинирано същество, се издигнаха нагоре. Всички, освен една, която бе така заета с жертвата си, че нищо друго не забелязваше. Девойката се опита да избяга от нея, скочи рязко встрани и падна по лице. Очевидно ударът в земята бе така силен, че пленничката почти загуби съзнание. Тя бавно пълзеше по пясъка, но когато страшната глава с извития клюн надвисна над нея, момичето сякаш усети това, изви се на гръб и се опита да защити лицето си с вързаните ръце.
„Тя още може да се защитава! — възхити се Хиеро. — Това момиче държи на живота!“ Вдигна хвъргача и се прицели. Дългата практика в употребата на всякакви оръжия бе направила тези движения почти инстинктивни, като изработеният при това рефлекс сработваше само когато беше необходимо.
Гръмна изстрел и малкият снаряд удари крилатото чудовище право в гърдите. Миг след избухването на яркия бял пламък на земята паднаха две големи крила, но вече нищо не ги съединяваше едно с друго, а няколко пера закръжиха във въздуха. Хиеро скочи на пясъка, с едно движение преряза ремъка и прехвърли лекото и мургаво тяло през предната част на седлото.
През това време зашеметените любители на силни усещания дойдоха не себе си и с яростни викове скочиха на крака. Хиеро разбра, че следващата част на програмата ще бъде обстрелването му със всички видове оръжия за хвърляне. Той скочи в седлото и удари Клотц с дървения приклад на хвъргача.
— Напред! — викна и веднага забеляза, че изпусна двата снаряда в устата си. Пъхна хвъргача в кобура и здраво хвана момичето за кръста. За щастие тя или беше в безсъзнание, или беше извънредно схватлива, но не помръдна и така не попречи с нищо на неочаквания си спасител.
Имаше само един път за отстъпление — по плиткото, около далечния хълм, който ограждаше плажа от изток. Клотц влетя във водата и в този миг в пясъка до него се забоде първото копие. После Хиеро чу свистенето на множество летящи копия и стрели, една от които уцели лявата чанта на седлото.
Но вниманието му беше насочено към групата пред него. Главният жрец или шаман с високата корона пера се затича с помощниците си към морето с явното намерение да прегради пътя на бегълците. Стрелбата престана. Изглежда, ордата на насипа се страхуваше да не засегне своите съплеменници.
Шаманът бе хвърлил маската си, тичаше далеч пред хората си и размахваше дълъг тежък меч. Бледото и тясно лице с блестящи сини очи пламтеше от яростен фанатизъм. Този човек съвсем не приличаше на прост дивак и явно притежаваше изострен интелект. Хиеро веднага взе решение. Понеже имаше преимущество в скоростта, би могъл да избегне сблъскването, но най-добрата стратегия бе да отслаби максимално врага.
— „Убий го, Клотц!“ — изпрати мислената си заповед и продължи с желязна хватка да държи неподвижното тяло на момичето. Знаеше, че нареждането ще бъде изпълнено докрай.
Големият лорс леко се отклони вляво и се насочи към предводителя на врага. На свой ред шаманът, който се страхуваше, че ще изпусне бегълците, забяга още по-бързо. Но когато вдигна меч, еленът без да забави ход му нанесе страхотен удар с предното си копито. Жрецът просто излетя назад и осакатеното и залято в кръв тяло падна сред тълпата негови помощници. Първите викове на ярост и отчаяние достигнаха ушите на ездача, когато бяха стигнали плитчината и заобикаляха скалата на източния край на плажа.