Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Стига вече! — извика Елизабет. — Ако вие двамата бъдете така добри — продължи тя със саркастичен тон — да забравите поне за минута безплодните си опити да демонстрирате сила, можем да побързаме с размяната. Татко, искам да те предупредя — продължи тя, хвърляйки унищожителен поглед към баща си, който я бе продал едва шестнайсетгодишна на седемдесет и три годишния старик, за да му служи като робиня, — че само ако дръзнеш да ме пипнеш с пръст, няма да видиш и монета от богатствата ми. Освен това, ако го направиш, ще се принудя да наредя да те разкъсат жив. Моят личен телохранител Редмънд бе инструктиран от Хотчейн да направи точно това, само ако посмееш да ми навредиш.
— Аз бих се вслушал в думите на лейди Греъм, Джо — подхвърли закачливо Роби, проявявайки добро чувство за хумор, въпреки че цялата ситуация му бе крайно далечна и безинтересна. — Както виждам, тази жена овладя положението без помощта на мечове или други оръжия.
— Този Редмънд трябва да е доста добър? — попита Джони със сарказъм в гласа.
— Не си играй с мен, Рейвънсби! — предупреди го Елизабет.
Този безкомпромисен тон не му бе познат, въпреки че тя прекара цели шест дни в неговия дом. Сега той добре осъзнаваше какво са означавали тези осем години принудителен затвор в дома на Хотчейн Греъм — мъж, който не се славеше като добронамерен и отстъпчив.
— Както желаете, лейди Греъм — отвърна Джони с вежлив тон и добави: — Ваш покорен слуга, миледи! — след това той се поклони леко и продължи, като гледаше подигравателно Годфри, чийто гняв се бе поуталожил при споменаването на посмъртните закани на Хотчейн: — С вашето съгласие, ние с брат ми ще се оттеглим.
Роби бързо и смело се отвърза от своя придружител, погледна към брат си за одобрение и когато Джони му кимна, пришпори коня си надалеч от Годфри.
Само след секунда, щом се увери, че брат му е на безопасно разстояние от англичаните, без да продума повече, Джони пришпори собствения си кон и бързо настигна брат си.
Размяната бе осъществена. Краткото познанство между Елизабет Греъм и владетеля на Рейвънсби също бе приключило.
В този момент слънцето проби иззад тъмните мрачни облаци и огря местността с лъчезарна светлина, сякаш Бог благославяше онова, което току-що бе станало на поляната на Раундтри.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Празненствата по повод завръщането на Роби в Голдихаус продължиха три дни, през които всички танцуваха, пиеха, пееха и се веселяха. Тържеството може би щеше да продължи и по-дълго, ако не бе пристигнало едно съобщение от Беруик с новини за закъснелия кораб от Макао. „Гарванът“ — така се казваше търговският кораб — току-що бе хвърлил котва на брега на Беруик и очакваше всеки момент да разтоварят трюмовете му, пълни с всякакви източни деликатеси и изненади.
— Твоето завръщане вкъщи ни донесе късмет — каза Джони, зарадван от добрите новини. Той вдигна чаша за поздрав към брат си и след като махна с ръка към един от слугите за нова бутилка вино, покани вестоносеца, донесъл радостното съобщение:
— Седни при нас, Джервис. Пийни една чаша за нашата обща радост. Роби се завърна благополучно и затова празнуваме — говорът му бе леко забавен от омаята на виното. — В момента онова магаре Годфри ближе раните си, огорчен от поражението. Сега, когато Англия е лишена от богатствата, предназначени за армията й, след три месеца очакване на „Гарванът“, вече имаме нови надежди, че всичко ще се подреди.
— Пия за тези надежди — обади се нечий пиянски глас.
— А аз — за честта и славата на непобедимия меч на рода Кари! — добави друг.
Дузина мъже се изправиха и гласовете им прокънтяха в огромната зала. Чашите бяха изпити до дъно и по лицата на всички засия видимо задоволство и гордост.
— Та аз винаги съм носил добър късмет — обади се шеговито Роби, който имаше предвид не само добрата новина от Беруик, а и трите дни веселие и пиянство с най-добрите вина от избата на Голдихаус.
— Е, вече смея да се надявам — отвърна му Джони, докато наливаше вино в чашата на Джервис, — че за разлика от други твои несполуки, сега наистина си ни донесъл късмет. Ако не бяхме взели мерки, този път щяхме да плащаме огромен откуп за теб.
— Хората на Годфри бяха навлезли в наша територия, Джони, кълна се, това е самата истина. Нима бих осмелил да яздя сам на английска земя!
— Дори ако целта ти е била Емили Ланкастър?
— Не и след последната сесия на парламента — честна дума!