Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Това бяха отчаяни действия, но Сирид Лок не можа да измисли нищо друго.
На горния етаж те успяха да затворят по-малките входове и се отправиха към главното стълбище. Бяха петдесет силни мъже, но това съвсем не бе достатъчно. Сирид изпрати един от тях да събуди друидите и да ги моли за помощ. Някои от по-възрастните умееха да си служат с магия, а сетне щяха да се нуждаят от всяка сила, която друидите успееха да призоват, за да оцелеят. Умът му препускаше бясно, докато прегрупираше хората си. Това не бе насилствено нахлуване. В крепостта имаше предател. Зарече се, че ще открие виновника по-късно. И щеше да се разправи с него лично.
Стражите се строиха на върха на главното стълбище. Елфи, джуджета, троли и един-двама гноми чакаха рамо до рамо, готови и решителни. Сирид Лок стоеше пред тях с оголен меч. Не се заблуждаваше; предстоеше им отчаяна битка, предварително обречена. Вече бе обмислил възможностите. Нищо не можеха да направят за защитата на външните стени; те вече бяха изгубени. Все още държаха вътрешните стени и крепостта, входовете бяха запечатани, хората му — готови да окажат съпротива. Но всички тези усилия само щяха да забавят непоколебимия им враг. Имаше твърде много начини да се проникне през, над и под вътрешните стени и друидската стража нямаше да успее да ги удържи задълго. Рано или късно нападателите щяха да ги ударят в гръб. И когато това се случеше, щяха да са принудени да бягат, за да спасят живота си.
Атаката дойде отдолу, водена от черепоносеца. Чудовища с разкривени крайници прииждаха по стълбите — приличаха на огромни възли от зъби, нокти и оръжия. Сирид поведе хората си в контраатака и нападението бе отблъснато. Чудовищата настъпиха отново и друидската стража пак ги запрати обратно. Но вече половината от защитниците бяха или мъртви, или ранени, а никой не идваше на помощ.
Сирид Лок се огледа наоколо с отчаяние. Къде бяха друидите? Защо не бяха отговорили на сигнала за тревога?
Чудовищата атакуваха за трети път, като четинеста лавина от блъскащи тела и млатещи крайници, от зейналите им гърла изригваха викове и крясъци. Друидската стража отвърна на атаката, врязвайки се в изчадията, изблъсквайки ги обратно по стълбата. Половината от защитниците паднаха бездиханни по осеяния с кървави стъпки под. В отчаянието си Сирид изпрати още един от хората си да намери отнякъде помощ. Но точно преди войникът да тръгне, той го сграбчи за куртката и го придърпа по-близо.
— Намери друидите и им кажи да бягат веднага, докато все още могат! — прошепна му той така, че да не чуят останалите. — Кажи им, че Паранор е загубен! Върви бързо, кажи им. А после бягай и ти!
Лицето на вестоносеца пребледня и той хукна нататък, без да каже и дума.
Долу, в сенките, се надигаше още една атака, тръпнеше безформена маса от мрачни силуети, ехтяха гърлени крясъци. После, отнякъде високо в крепостта, където спяха друидите, се извиси пронизителен крясък.
Сирид усети как сърцето му спира. „Свърши се!“ — помисли си той. Не беше нито уплашен, нито натъжен, а само отвратен.
Няколко секунди по-късно изчадията на Господаря на Магията наново заприиждаха по стълбите. Сирид и малобройната му група се приготвиха да ги посрещнат с вдигнати оръжия.
Но този път нападателите бяха твърде много.
Кал Рис спеше в Друидската библиотека, когато звуците от нападението го събудиха. Беше работил до късно, каталогизираше докладите, които бе съставял в продължение на последните пет години, за особеностите на атмосферните условия и техния ефект върху посевите. Накрая беше заспал на бюрото си. Стресна се и се събуди, сепнат от виковете на ранените мъже, от звъна на оръжията и тропота на ботуши. Повдигна посивялата си глава и се огледа неуверено, после се изправи, остана неподвижен за момент, за да се опомни, и тръгна към вратата.
Надникна предпазливо навън. Сега виковете бяха още по-силни и по-ужасяващи, викове на паника и болка. Мъже от друидската стража тичаха покрай вратата му. Кал разбра, че крепостта е нападната. Предупреждението на Бремен беше останало нечуто и сега те щяха да платят цената за своето пренебрежение. Изненада се от увереността, която изпитваше по отношение на случващото се и неговата развръзка. Вече знаеше, че няма да преживее нощта.