Първият крал на Шанара

Друидите отстъпиха пред първото от тях, което се промъкна под светлината. Беше черепоносец, прегърбен и грамаден в черната си мантия. Огромните му нокти стърчаха пред него. Цялото в остри израстъци, чудовището изпълни коридора и сякаш изсмука всичкия въздух от него. Червените му очи изгаряха тримата, треперещи пред него. Създанието ги избута от пътя си пренебрежително. Кожестите му крила трепкаха леко. С доволно свистене то забеляза младия елф, разкъса гърлото му и го захвърли настрани. Друидите потръпнаха, щом кръвта на жертвата ги опръска.

Черепоносецът направи знак с глава към тъмнината и други същества заприиждаха през вратата, същества със зъби и нокти, разкривени и безформени, със стърчащи туфи черна козина, въоръжени и готови, а погледите им бързо обхождаха всичко наоколо. Зверовете се промъкваха, без да нарушават тишината. Някои трудно можеха да бъдат определени — може би някога са били троли. Други бяха създания от отвъдното и видът им нямаше нищо общо с човешкия. Всички те се бяха спотайвали още след падането на здрача в мрачните ниши, под прикритието на външните стени, където не можеха да бъдат забелязани от бойниците. Бяха се крили, знаейки, че тези три жалки създания, които сега трепереха пред тях, са покорени от Господаря и ще им осигурят достъп до крепостта.

Вече бяха вътре и изгаряха от нетърпение да започнат обещаното им кръвопролитие.

Черепоносецът изпрати едно от създанията обратно в нощта, за да извика онези, които бяха останали в гората. Бяха няколкостотин и чакаха сигнал за нападение. Щяха да ги забележат от бойниците, щом излезеха от прикритието на дърветата, но тревогата щеше да дойде твърде късно. Докато защитниците на Паранор ги достигнат, те вече щяха да са проникнали в крепостта.

Черепоносецът се обърна и пое надолу по коридора. Тримата друиди не го интересуваха, за него те не значеха абсолютно нищо. Остави ги зад себе си като ненужни остатъци. Беше работа на Господаря да реши какво да прави с тях. Черният ловец имаше една-единствена цел — да избие всичко по пътя си.

Нападателите се разделиха на малки групи. Някои от тях се запромъкваха нагоре по стълбата към спалните на друидите. Други завиха надолу по втория коридор, който водеше към сърцето на крепостта. Повечето продължиха с черепоносеца по прохода, който водеше към главните порти. Скоро се чуха писъци.

Сирид Лок тичаше през вътрешния двор откъм северната порта, когато най-накрая бе обявена тревога. Първи дойдоха писъците, после воят на боен рог. Капитанът на друидската стража разбра всичко за миг. Пророчеството на Бремен се бе сбъднало. Господаря на Магията беше проникнал през портите на Паранор. Тази увереност плъзна като лед по костите на Сирид. Докато тичаше, викаше хората си, с надеждата, че все още не всичко е изгубено. Те се втурнаха към крепостта и надолу по коридора, който водеше към вратата, която друидите изменници бяха отворили. Щом завиха зад ъгъла, зърнаха на входа черни, сгърбени силуети, които се провираха през отвора от мрака навън. Бяха твърде много за тях, осъзна Сирид. Той веднага изтегли хората си, а зверовете се спуснаха в преследване. Стражите излязоха от долното ниво и хукнаха нагоре по стълбите към следващото, като затваряха вратите и дърпаха решетките след себе си, опитвайки се да възпрат нападателите.