Ричард Лъвското сърце [bg]

Когато Леополд, съпровождан от огромна свита, се присъедини към кръстоносния поход, много му се искаше да завърже лично приятелство с крал Ричард. Голямата разлика между двамата владетели обаче си каза думата; освен това Ричард — англосаксонец по произход, бе твърде сдържан във всичко и презираше склонността към хапване и пийване. Полека-лека английският крал започна да се отнася пренебрежително към Леополд и дори не се мъчеше да крие това. Мнителният Леополд бързо забеляза отношението му към себе си и отговори с остра омраза. Раздорите между двамината владетели тихомълком бяха подклаждани от хитрия Филип френски, един от най-умните монарси на своето време. Той се страхуваше от пламенния и горд характер на Ричард, смяташе английския крал за свой естествен съперник, Филип се мъчеше да привлече повече привърженици около себе си и да отслаби влиянието на Ричард, като се обгради с по-незначителните участници в похода и при това ги убеди да не се подчиняват на узурпаторската власт на англичанина.

Такова беше общото политическо положение и настроение на австрийския ерцхерцог, когато Конрад Монфератски реши да използва омразата му против Англия, за да разцепи или най-малкото да отслаби съюза на кръстоносците.

За своето посещение той избра средата на деня. Отиде при ерцхерцога, уж за да му подари прекрасното кипърско вино, наскоро попаднало в ръцете му, и да обсъдят качествата на това питие, като го сравнят с рейнските и унгарските вина. Разбира се, щом бе направил своето предложение, ерцхерцогът го беше поканил на обяд. Бяха положени усилия този обяд да се окаже достоен за високопоставения маркиз. Италианецът проявяваше изтънчен вкус и множеството ястия, отрупали трапезата, никак не му се струваха разкошна и изискана гощавка, а безразборно струпани отвратителни за стомаха манджи.

Германците, неизгубили още войнствения и открит характер на своите деди, покорили Римската империя, заедно с това бяха запазили и доста следи от някогашното си варварство. Обичаите и принципите на рицарството при тях не носеха белега на изтънченост както при английските и френските рицари и дори общоприетите правила, които изглеждаха за най-западните рицари връх на цивилизацията, не се съблюдаваха кой знае колко строго от германците. Както седеше на трапезата на ерцхерцога, Конрад само се подсмиваше, като слушаше от всички страни оглушителната врява на тевтонските гласове, които никак не се съобразяваха с тържествената церемония на владетелската гощавка. Облеклото на присъствуващите също му се струваше фантастично. Мнозина от австрийските благородници носеха дълги бради и почти всички бяха облечени с къси куртки в различни цветове, които по цвят, кройка и украшения бяха смайващи за западните европейци.

В шатрата имаше безброй стари и млади слуги. Те често се намесваха в разговорите, господарите им подаваха остатъци от ястията и слугите ги излапваха веднага зад гърбовете на сътрапезниците. Шутовете, джуджетата и менестрелите, които също бяха извънредно много, се държаха по-шумно и нахално, отколкото в по-цивилизована среда. Щедро им даваха вино, което неспирно се лееше на трапезата, и безобразията им ставаха все по-неприлични.