Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Наричали ги нихилисти — отначало неосъзнати, неорганизирани, неединни по замисъл и методи, в някои случаи излишно жестоки терористи, а понякога бъбриви теоретици. Тяхната цел обаче е една: обрат в социалните отношения, въвеждане на демокрацията и гарантиране на основните граждански права.
Предговора към руската революционна история започват да пишат още през 1825 г. декабристите, които не са от редиците на най-подтиснатите, а хора от аристократичните кръгове, офицери от царската армия, интелигенти, които организират заговора срещу Николай. Наистина те претърпяват поражение, но в съзнанието на руския народ се ражда волята за борба против подтисничеството.
След декабристпте идват нихилистите, наричани от журналистите безразсъдни рушители на ценности. Те не отричат всичко, а само съществуваващите социални отношения. Ала изразът попада в заглавията и влиза в употреба, макар че не отразява същността на зараждащата се революция. Тя, революцията, има вече свой забележителен теоретик и агитатор — Херцен, който от Лондон обстрелва изостаналия руски режим с огъня на политическата агитация. Хората четат неговия „Колокол“, пренасян нелегално в Русия в хиляди екземпляри. Те разсъждават, съгласяват се или критикуват, но започват да съзнават към какво се стремят и да търсят път към целта.
Появяват се ишутиновци и понятието „социализъм“. Съпротивата срещу царя расте. Скоро атентатите срещу владетеля на великата руска земя се превръщат в символ на борбата за политически прогрес и мнозина наистина искрено, но наивно вярват, че е достатъчно да се убие царят, за да се превърне за една нощ изостаналата страна в библейски рай.
Студентът Каракозов имал подобна представа. На шестнадесети април 1866 г. той тръгва към лятната градина в Петербург, където цар Александър II правел разходките си. Разбира се, имало е тайни агенти и униформени полицаи, сигурно са били в готовност и неговите телохранители, но тъй като дотогава още никой не бил посягал на живота на царя, те гледали на задълженията си формално.
Двадесет и осем годишният Дмитрий Владимирович Каракозов без особени затруднения минава по алеите на парка и доближава царя. Според обичая той сваля шапка и почтително я задържа до гърдите си, при което бързо изважда от вътрешния джоб на палтото си пистолета и се прицелва.
Не му провървяло. Наблизо стоял селянинът Комисаров, който забелязал, че Каракозов вади пистолет, и се нахвърлил върху него. Четирите куршума не попаднали в целта. Хората започнали да се вълнуват и не че толкова държали на своя цар или че не били свикнали с политическите убийства (обикновено царете и техните потенциални престолонаследници, конкурентите или членовете на техните семейства се убивали помежду си), а преди всичко от това, че неизвестен човек, и то някакъв студент, посмял да стреля срещу царя.
Арестували Каракозов и го откарали в затвора. Разбира се, това не било трудно. Трудно обаче било да се разбере кой стои зад него, защото едва ли сам е решил да извърши атентата. По инерция полицията разсъждавала еднопосочно. Русия била свикнала с дворцовите преврати и затова търсели инициатора сред ангажираните кръгове.
Генерал Никита Муравьов имал достатъчно добра квалификация. По време на полското въстание той получил прозвището „палача Муравьов“, така че разследването на случая Каракозов попаднало в сигурни ръце. Но дори и „прославеният палач“ нямал късмет. Каракозов мълчал, а когато вече не издържал на мъченията, той тактично заличил следите. Известно време твърдял, че е поляк, което подсказвало, че става въпрос за отмъщение, после се представял за немец и накрая се опитал да се самоубие в килията си. Оковали го във вериги, завързали лявата му ръка към десния крак, а главата към железен прът, за да не може изобщо да мръдне, камо ли да направи опит за самоубийство.
Междувременно полицията установила, че Каракозов е живял в хотел. Претърсили стая номер шестдесет и пет и намерили куфара му. В него нямало нищо интересно, само непрано бельо, но при внимателния оглед на стаята в кошчето за хартия намерили ценно доказателство — скъсано парче хартия с адреса на Н. А. Ишутин. Това е важна следа. На следващия ден арестували не само московския студент, но и всички негови познати.
През това време атентаторът Каракозов бил подложен на непрекъснати инквизиции. Цели осем дена не му позволявали да заспи. Пазели го денонощно, наблюдавали всяко негово движение, отбелязвали всички реакции. И когато клетникът се опитал да се спаси от изтезанията чрез гладна стачка, те му наливали в гърлото през фуния пилешка чорба.