Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
А Кенет Дарт наследил компанията на баща си, но не се задоволил с производството на пластмасови чашки. Заел се с грийнмейл — напълно законен и, трябва да отбележим — твърде изобретателен шантаж за присвояване на чужди компании или за получаване на значителни откупи, ако собственикът не иска компанията му да бъде отнета.
Блекмейл, черно писмо — така се нарича шантаж на английски. Грийнмейл, зелено писмо, е онова, с което се занимава Кенет Дарт, както и героят на Ричард Гиър във филма „Хубава жена“. Тази работа е законна, но на младата проститутка, която играе Джулия Робъртс, й се струва безчовечна, пък и самият Ричард Гиър изпитва угризения на съвестта, които го тласкат нощем да свири на рояла в хотелския бар.
Грубо казано, смисълът на грийнмейла приблизително е следният: търси се компания, чийто собственик възнамерява да я реконструира или модернизира, или пък да я разшири. С други думи, трябва да се намери такава компания, чийто собственик се кани всеки момент да направи нещо с нея, за което е необходимо съгласието на акционерите. Намира се такава компания и се купува контролният пакет акции. Може дори да не се купува контролният пакет, а само толкова акции, колкото са необходими, за да се свика общо събрание на акционерите — 10% например.
И когато собственикът започне да модернизира или разширява компанията си, трябва по всякакъв начин да му се пречи. Ако например собственикът свиква събрание на акционерите и предлага следващата година да не се изплащат дивиденти, а спечелените пари да се вложат в развитие на компанията, трябва да се гласува „против“ и да се убеждават останалите миноритарни акционери, че развитието на компанията е безсмислена прищявка и веднага да се подава иск в съда, че най-големият акционер ограбва дребните. А делото ще се проточи и това ще спре замислената модернизация и ако тя вече е започнала и в нея са вложени пари, собственикът ще губи, защото парите му ще са мъртъв капитал.
Трябва да се инициират и събрания на акционерите, времето да се протака, и отново, и отново да се поставя на дневен ред въпросът за ненужността на модернизацията. Или пък в дневния ред трябва да се поставят въпроси, които нямат нищо общо с модернизацията, и отново да се протака и да се парализира работата. И всичко това, за да се появи възможността в един прекрасен ден да се каже на собственика: „Ще престана да ти слагам пръти в колелата, ако купиш моите 10% акции по цена, три пъти по-висока от пазарната.“ А нека напомним, че собственикът вече е вложил милиони в модернизацията и се надява да спечели милиарди, изпреварвайки конкурентите. Но нека напомним, че модернизацията е спряна, че тече съдебно дело и собственикът губи време и пари и изостава от конкурентите, и наистина по-изгодно му е вече да купи тези нещастни 10% акции, пък макар и три пъти по-скъпо от истинската цена.
Когато грийнмейлът процъфтява в Съединените щати, американските законодатели го облагат с 90% данък, но не го забраняват. Конгресмените решават, че шантажистите са нещо като вълците — санитари на гората. Собственикът на атакуваната компания ще плати на шантажиста сумата само ако замислената от него модернизация наистина доведе до ръст на компанията и увеличаване на печалбата. Но ако модернизацията е прищявка или глупав експеримент, или повод да не се плащат дивиденти на акционерите, собственикът, срещайки се с шантажиста, ще се откаже от модернизацията и няма да влага нищо в ненужното развитие, а скромните акционери ще получат своя дял. Но ако модернизацията наистина донесе печалба на компанията и собственикът си е направил сметката и сумата се е оказала толкова голяма, че заради нея има смисъл да се плати на шантажиста, значи след няколко години печалбата ще се върне стократно на акционерите, шантажистът ще си получи своя дял, а от него пък държавата ще си получи своите 90%.
Когато бил приет този мъдър закон, Кенет Дарт се отказал от американско гражданство. Първоначално си купил остров насред океана и решил да си направи собствена страна, наречена Дартландия. Но после се отказал от идеята си и сега живее на бронирана яхта, плаваща из световния океан като истинска акула на капитализма. Интересно дали има роял на яхтата си?
В началото на деветдесетте години, когато целият свят мислеше, че няма начин Бразилия да погаси външния си дълг в обозримо бъдеще, Кенет Дарт започна да изкупува дълга на Бразилия. Купува 6%. За 375 милиона долара той купува бразилски долари на сума 1,4 милиарда, защото тогава бразилските дългове се продават на безценица. Скоро след това кредиторите на Бразилия — дали под натиска на антиглобалистите, дали с политически цели или просто от добро сърце, решават да реструктурират бразилския дълг, т.е. да опростят на Бразилия по-голямата част от външния й дълг.