Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Сътрудниците на Ходорковски обаче едва ли не само ден преди събранието на акционерите успели да вдигнат запора от юкоските акции в „Томскнефт“. Те така повели делото, че решението на съда за запор върху акциите на „Томскнефт“ било налице, но фактически запор върху акциите нямало. Един Господ знае колко усилия е струвала на ЮКОС тази мудност на съдия-изпълнителите. На събранието станало ясно, че контролния пакет акции владее не държавата и компанията „Ацирота“, а все пак ЮКОС. Привържениците на Дарт крещели, че ЮКОС незаконно бил свалил запора върху акциите, че бил подкупил и оказал натиск върху съда.
Те напуснали свиканото от самите тях събрание и се преместили в съседния Дом на културата. Оказало се, че в Москва едновременно се провеждат две събрания на акционерите на „Томскнефт“ и всяко се смятало за единствено легитимно.
Привържениците на Ходорковски приели изгоден за него устав и избрали удобен за него Съвет на директорите. Привържениците на Дарт заседавали объркано и шумно. В Дома на културата, където се преместили, неочаквано се повредила канализацията благодарение на старанията на приятелски настроен към ЮКОС водопроводчик и силно засмърдяло на фекалии. (Както сега пък в затвора обявяват карантина, за да не пускат адвокатите при Ходорковски.) От време на време някакви студенти нахълтвали в Дома на културата и питали дали ще има дискотека. Студентите или не са знаели, че дискотеката е била обявена от пиар службата на ЮКОС, или специално са били наети от пиар службата на ЮКОС да нахълтват в залата. (Както сега се наемат студенти, за да се събират пред сградата на съда и да искат наказание за Ходорковски.) По време на алтернативното събрание постоянно вземал думата един индус, който говорел лошо руски. Трудно подбирайки думите, той предлагал на събранието да престане да се занимава с избор на ръководство и с промени в устава, а да обърне внимание на някаква си спортна школа или на волейболна площадка. Никой не разбирал какво бръщолеви индусът, опитвали се да го спрат, но той ставал и отново, и отново дрънкал за волейболната площадка. Този индус също бил нает от пиар службата на ЮКОС и той с всички сили се мъчел да провали събранието на акционерите привърженици на Дарт.
Журналистите се превивали от смях. В края на краищата, когато събранието на акционерите на Дарт все пак успяло да избере Съвет на директорите и компанията „Томскнефт“ се оказала едновременно с два Съвета на директорите, никой вече не се отнасял сериозно към ръководството, подкрепящо Дарт. Всички се смеели или плюели.
Пиша на Ходорковски в затвора:
„Михаил Борисович, нима ЮКОС не е действал със същия черен пиар срещу Кенет Дарт, с какъвто сега властите действат срещу вас и ЮКОС? Нима не е така? Нима вие не сте използвали зависими от вас съдии срещу Кенет Дарт, така както сега властта използва зависими от нея съдии срещу вас? Как сега бихте постъпили с Дарт — това искам да разбера.“
Проведоха се още много подобни анекдотични събрания като това на ул. „Шчипок“. Излязоха още много очернящи Дарт статии по вестниците. Прибързаните решения на съда в полза на ЮКОС също бяха в изобилие. В Русия смятаха Кенет Дарт за клоун. На Запад смятаха Михаил Ходорковски за тиранин, който потиска миноритарните акционери. На Запад ЮКОС изглеждаше като шайка руски петролни бандити.
После изведнъж всичко спря. Неочаквано Ходорковски се договори с Дарт, плати му, изкупи от него акциите на ЮКОС на значително по-висока от тогавашната пазарна цена, продължи да изгражда ЮКОС и никому нищо не обясни. Това беше неочакван обрат на събитията. Може би наистина, както казва Ходорковски, „моята черупка се пропука“? Може би пукнатината се разширяваше?
Ходорковски ми пише от затвора:
„Никой не е воювал с Дарт с помощта на пиар. Ние само се отбранявахме. Какво му пука на него от нашия пиар? Той си живее на яхтата на Карибите…
(Чета и се подсмивам: така ли? Нали за яхтата на Карибите знаете от собствените си пиари, Михаил Борисович?)
… С него воювахме в съдилищата по целия свят. Рядко се случва да кажа — нямахме друг избор. Всяка наша отстъпка, докато той не си счупи главата в съдилищата по света, би довела не до споразумение, а до увеличаване на исканията.
Това е негова специалност — легален шантаж, той така е изиграл десетки компании и дори цели държави.