Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Президентът Елцин обаче беше болен, тежко болен. Всички по света бяха убедени, че следващият президент ще бъде Примаков. А това вече твърде много наподобяваше завръщането на съветския строй, когато на власт бяха спецслужбите и комунистите. Още повече заприлича на завръщане на съветския строй, когато на път за Америка Евгений Примаков разбрал, че американците бомбардират Югославия, наредил самолетът да се развърне над Атлантическия океан, отменил визитата си и се скарал с американците. Също като в Съветския съюз — на власт са комунистите и спецслужбите, а на всичкото отгоре и студена война с Америка.
„Кремълските кукловоди“, както се изразява Ходорковски, вероятно визирайки Борис Березовски, са твърде ограничени в стесненото поле за политически маневри. Те вече няма какво да противопоставят на толкова близкия до властта тандем на спецслужбите с комунистите. Освен да ги скарат помежду им — да помогнат на спецслужбите да получат властта, но без комунистите.
И ето ви Владимир Путин. Нищо не му липсва да е и премиер, и президент! Година и половина след кризата благодарение на телевизията на Березовски и телевизията на Гусински за броени месеци рейтингът на Путин нараства от 5 до 60%. И благодарение на втората чеченска война, която отначало изглежда победоносна, рейтингът също се вдига. И благодарение на терористичните актове — също. И дори либералите се включват в одобрителното джафкане — нека Путин да бъде руският Пиночет, да прокара с твърда ръка либералните реформи, а после ще ни върне свободата и ще ни установи справедливост. А народът само това и чака — твърда ръка.
И трябва да се разбере, че тази голяма политическа игра не се води от един човек, а хиляди играят увлекателно всеки своята игра, сякаш на безкрайна шахматна дъска се сражават безброй разноцветни фигури. А шахматната дъска сме ние, хората. Те, политическите играчи, изгарят нашите пари в своите финансови кризи, взривяват нашите домове в битките помежду си, воюват един срещу друг на нашата земя и печелят популярност в нашите мозъци.
През есента на 1998 година в компанията ЮКОС от сутлин до вечер се провежда едно безкрайно оперативно съвещание и дори обедните почивки се превръщат в „язвени“ обеди. Разказват, че Михаил Ходорковски се занимавал с такива дреболии, за които един ръководител на компания дори не би трябвало да знае. От типа например на: скъсало се стоманеното въже на някаква сонда край Нефтеюганск, откъде при криза да се вземе стоманено въже и откъде в условията на криза да се вземат пари за въже и дали може днес да се вземе въжето, а да се плати утре.
Банка МЕНАТЕП е разорена. Не помагат никакви връзки в правителството. Ходорковски и да е бил предупреден за рухването на пирамидата ДЦК, е било вече твърде късно, за да успее да се отърве от ДЦК и да спаси парите. На акциите на ЮКОС, ипотекирани в чуждестранни банки срещу кредит за закупуването на Източната нефтена компания, е наложен запор. Чувствайки слабостта на Ходорковски, миноритарните акционери завеждат срещу него няколко дела наведнъж. Правителството увеличава данъците за петрола.
Ходорковски прави срещи в правителството и в данъчната служба и разяснява, че в условията на криза не бива да се измислят нови данъци за петрола, а точно обратното — да се намали данъчното бреме и тогава петролната сфера първа ще изплува от кризата и ще издърпа цялата страна. Той взема решение постепенно да изплати всички суми на всички вложители в разорената Банка МЕНАТЕП и го прави. Той се съди с миноритарните акционери. Той май наистина вярва в неговото си „Ще се преборим!“.
Една моя приятелка остроумно отбеляза веднъж, че патриотите и държавниците, кой знае защо, купуват недвижимости в чужбина и не раждат децата си в Русия, а демократите, които вечно крещят, че сме в криза и идва краят на света, купупат недвижимости в Русия и тук раждат децата си. По-малките деца на Ходорковски близнаците Глеб и Иля са били заченати точно в това кризисно лято на 1998 година. А е глупаво да се мисли, че при един 35-годишен човек това може да стане случайно. А в годината след кризата, когато до успеха е още далеч, Ходорковски строи къща в селището Ябълкова градина, използвайки падането на цените. А две години по-късно, когато едва стъпват на краката си, адвокат Антон Дрел идва при Ходорковски да се наема на работа. Като негов личен адвокат го пита дали има недвижими имоти в чужбина и се изяснява, че няма никакви.