Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
По закон обаче за реструктурирането трябва да гласуват всички кредитори на Бразилия. Но кредиторът Кенет Дарт, който е собственик на 6% от бразилските полици, отказва да опрости дълга на Бразилия. Горката Бразилия! Всяка година по външния дълг й се трупат едва ли не по-големи суми, отколкото тя дължи на Кенет Дарт. Започват съдилища и преговори, всякакви хитрости и компромати в пресата. Говори се, че в Бразилия дори взривяват офиса на Дарт. Но се налага все пак Бразилия да плати на Дарт, за да могат всички останали кредитори да опростят дълга й. Разбира се, имало е и пазарлъци. Вместо 1,4 милиарда Дарт получава 980 милиона, печалбата му е 605 милиона — почти два пъти повече, отколкото е похарчил, за да купи част от бразилския дълг.
Ако се прегледат вестниците, ще открием, че през 1991 година Дарт купува акциите на „Федеръл Хоум Лоун Мортидж“ за 300 милиона долара и получава печалба от 333%. А през 1995 година Дарт влага 269 милиона долара в „Саломон Инк.“ и печалбата му е 186%.
Още през 1995 година Кенет Дарт започва да изкупува малки пакети акции от руските петролни компании. „Ноябрскнефтегаз“, „Юганскнефтегаз“, „Томскнефтегаз“ — всеки път компанията „Дарт Мениджмънт“ чрез дъщерните си фирми като „Ацирота“ например купува малко повече от десет процента от акциите, за да може според руските закони да придобие правото да свиква общо събрание на акционерите.
Десет години по-късно, отнемайки ЮКОС на Ходорковски, държавата ще действа не както Дарт срещу Ходорковски, а по-скоро както Ходорковски срещу Дарт, но отгоре на всичко и грубо, използвайки на всяка крачка тъпа, но непреодолима сила, разорявайки пътьом акционерите на компанията, дори и страната. А през 1999 година Дарт играеше. Трябва да му се признае, че играеше срещу Ходорковски изобретателно и дори красиво. Най-вероятно го правеше изключително заради личната си печалба, но не без полза за акционерите на ЮКОС и за страната. И дори не без полза за самия Ходорковски.
Две години Дарт не предприема нищо. Но през 1997 година руският фондов пазар започва да се разраства и Михаил Ходорковски започва да изгражда ЮКОС, принуждавайки своите акционери да обменят акциите на влизащите в ЮКОС компании за единна акция на ЮКОС. Тогава чрез московския си представител Дарт за първи път се обръща към Ходорковски с предложение да откупи от него акциите на „Томскнефт“. Говори се, че Ходорковски предлагал на Дарт да му продаде акциите на „Томскнефт“ с 500% над пазарната цена, но Дарт отказал, предполагайки, че може да получи и повече от Ходорковски.
С една дума, не се спазарили за цената. Тогава в пресата започва кампания. Обвиняват Ходорковски, че консолидирал ЮКОС с желязна ръка, без да щади миноритарните акционери, които се разорявали, защото ги притискал да обменят акциите от своите предприятия за единна акция на ЮКОС по курс, диктуван от самия него. Освен това го обвиняват, че през февруари 1998 година например на задочно събрание на акционерите (т.е. разбрали се по телефона) ръководството на ЮКОС решило да тегли голям кредит и така за няколко години да не изплаща дивиденти на миноритарните акционери, без да ги попита дали искат да се лишат от печалби сега в името на някакви бъдещи хипотетични доходи. Ходорковски поначало губи в тази пиар война с Дарт. Всички, включително либералите и реформаторите от правителството, съчувстваха на Дарт. Може би Ходорковски губеше, защото беше наследил пиар службата на ЮКОС от предишното ръководство, а тя самата беше недоволна от нововъведенията в компанията. Едва през 1998 година Ходорковски намира време да уволни пиар службата. А сега, през 2005 година, бившите пиари, уволнени заради загубената вестникарска война с Дарт, свидетелстват срещу Ходорковски по телевизионните канали и така си отмъщават, както си отмъщава на ранения лъв някое обидено преди пале.
От друга страна, през 2005 година молих мнозина от миноритарните акционери на ЮКОС да ми разкажат как, изграждайки компанията, Ходорковски ги е обидил, но всички отказаха. Тъкмо бях се зарадвал, че все пак има хора, които отказват да свидетелстват срещу победения враг, когато бившите миноритарни акционери мотивираха отказа си с това, че не виждали смисъл и не разбирали защо сега трябвало да разказват истината. От средата на деветдесетте години те са свикнали да използват журналистите само в борбата за печалби, като формират общественото мнение. И аз не бях в състояние да ги убедя, че истината трябва да се казва, за да живеем в нормална страна.