Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
— Честен търг ли ще правите за „Связинвест“ или както винаги?
— Честен — отговорил Немцов.
Немцов най-после се смили над мен и сви от живописната горска пътечка към санаториума „Лужки“, където сядаме в кафенето и той казва:
— Тогава с Чубайс решихме да проведем честен търг за „Связинвест“ — образцово-показателен, безпрецедентен. Разбираш ли, Панюшкин, ако в страната няма добри закони, действат най-простите и най-откритите. И ние предлагахме открит търг за „Связинвест“ със стартова цена милиард и половина долара, без никакви пликове. Отидох тогава при Чубайс и му казах: „Разбираш ли, Чубайс, че всички ще ни плюят — Гусински, Березовски, комунистите — всички! Разбираш ли, че ние трябва да сме чисти? Ти чист ли си, Чубайс?“ А Чубайс ми отговаря: „За идиот ли ме мислиш? Естествено, че разбирам! Ако не бях чист, щях ли да се набъркам в тая работа?“ А няколко дни след като започнахме да подготвяме търга за „Связинвест“, влизам при Чубайс, а той червен като домат, ми казва: „Съвсем забравих. В «Мост-банк» (на Гусински) имам сметка от 100 хиляди долара, хонорар за книгата за приватизацията, която трябваше да напишем, но така и не написахме.“ Аз му казвам: „Чубайс, ти си идиот! Свършено е с нас, мамка му! Мен ме радва това, че ти, Чубайс, си честен човек, защото си министър на финансите и можеш да бъдеш обвинен само за това, че си присвоил 100 хиляди долара за книга, която те е домързяло да напишеш. Но все едно, с нас е свършено!“ По това дело на „писателите“ нас ни оплюваха всички: Березовски, Гусински, комунистите. Накрая дядото (Немцов има предвид президента Елцин) ми каза: „Уморих се да ви защитавам двамата с Чубайс.“ Чубайс беше уволнен като министър на финансите, мен ме уволниха като министър на горивата и енергетиката. Останахме само като вицепремиери т.е. можехме да се пъчим колкото си искаме, но реално нищо не можехме да направим. А Черномирдин реално се почувства приемник.
Седя с Немцов в кафенето на санаториума „Лужки“ и съм му толкова благодарен, че вече не ме мъкне по горските пътеки, та чак ми се иска да му вярвам. Много ми се иска да му вярвам, че тогава, през 1997 година, сме били на крачка от построяването на демократична и свободна държава и всичко рухнало само заради това, че Анатолий Чубайс случайно бил забравил някакви си 100 хиляди долара на сметка в „Мост-банк“ — сума, която при днешното ниво на корупция никой от приближените до властта дори не би сметнал за пари.
Не зная как се случи така, че премиер стана Сергей Кириенко. Казват, че Елцин искал да отслаби позициите на Черномирдин, който вече се бил почувствал негов приемник. Казват и обратното — че кремълските кукловоди, както ги нарича Ходорковски, са искали да запазят Черномирдин за приемник и нарочно са поставили Кириенко, за да снемат от Черномирдин отговорността за рухването на пирамидата ДЦК. Казват, че Березовски, използвайки влиянието си върху президента, искал да издигне за премиер Иван Рибкин и успял да убеди Елцин да уволни Черномирдин, но Чубайс го изпреварил, поел инициативата и предложил за премиер Кириенко. Свят да ти се завие от тая бъркотия! Ненавиждам подобни слепи политоложки гадания. Казват още, че Елцин нарочно предложил за премиер Немцовото протеже Кириенко, за да отхвърли Думата три пъти кандидатурата му и да се разпусне, да се насрочат нови избори, но комунистите се уплашили от саморазпускане. Казват още, че Кириенко разбирал, че ще го назначават, за да стоварят върху него отговорността за неизбежната криза, но той не я смятал за неизбежна.
Немцов продължава:
— Когато назначиха Кириенко за премиер, отидохме да се разходим в Архангелское (горкият Кириенко, представям си как Немцов го е подгонвал да обикаля неговите дванайсет километра — В. П.) и той ми каза: „С какво ли да започна, с нещо впечатляващо.“ А аз му отвръщам: „Започни с девалвация на рублата!“
В статията си „Кризата на либерализма в Русия“ Ходорковски пише:
„За какво са мислели либералните топмениджъри в страната, когато говореха, че кризата от 1998 година няма алтернатива?! Алтернатива имаше — девалвация на рублата. При това през февруари и дори през юни можехме да минем с девалвация от 5 до 10–12 рубли за един долар. Аз и мнозина мои колеги искахме именно такъв вариант за предотвратяване на надвисналата финансова криза. Но макар да разполагахме по онова време със сериозни лостове за влияние, ние не отстояхме гледната си точка и затова трябва да споделим моралната отговорност за кризата с тогавашната власт — безотговорна и некомпетентна.“