Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
На Кенет Дарт му оставаше само да се договори с държавата, за да лиши Ходорковски от контрол над компанията „Томскнефт“. А на Кенет Дарт му беше лесно да се договори с държавата: вицегубернатор на Томска област по това време е някой си Гурам Авалишвили, бивш член на Съвета на директорите на Източната нефтена компания, когото Ходорковски беше уволнил, след като купил компанията и сложил свои хора в ръководството. Така че държавата в лицето на Гурам Авалишвили и Кенет Дарт в лицето на компанията „Ацирота“ се оказаха съюзници.
Дневният ред на събранието на акционерите на „Томскнефт“ беше следният:
— избиране на нов Съвет на директорите;
— промени в устава на „Томскнефт“ (предлаганите промени значително отслабваха позициите на собственика на контролния пакет акции, т.е. на Ходорковски);
— разваляне на договора за въвеждане на външно управление от ЮКОС в компанията „Томскнефт“.
С други думи, дребният акционер, собственик на 13% от акциите, беше на път да отнеме от Ходорковски купената неотдавна компания „Томскнефт“, а Ходорковски не можеше да направи нищо, защото върху акциите му в „Томскнефт“ беше наложен запор като обезпечение на незначителния иск от 21 милиона долара.
А Ходорковски би могъл да се поинтересува и да види, че 10-процентният пакет акции не само в „Томскнефт“, но и например в „Юганск“ принадлежи на Кенет Дарт. Целият измислен от Ходорковски план за консолидиране на ЮКОС рухва заради един американски хитрец, който живее на бронирана яхта нейде сред световния океан.
ЮКОС започва бясна пиар кампания срещу Кенет Дарт. Журналистите от деловите издания всеки ден получават от ЮКОС информация за това как Кенет Дарт ограбил собствения си брат, наследявайки с измама цялата компания на баща им. Пишеха, че с бронираната си яхта Кенет Дарт таранил кораби в световния океан. Пишеха, че Кенет Дарт се страхувал от жените и имал интимни отношения с жена си само два пъти, щом като имал две деца, а сега я бил изоставил. Пишеха, че Кенет Дарт е спекулант, който разорява компании и цели държави.
Много неприятни и мръсни подробности се пишеха за Кенет Дарт, но те ни най-малко не изясняваха главния въпрос: дали, консолидирайки ЮКОС, Ходорковски наистина пренебрегва интересите на миноритарните акционери? Дали наистина за миноритарните акционери не е изгодно да обменят акциите на своите компании за единна акция на ЮКОС по натрапвания от Ходорковски курс? Дали е прав миноритарният акционер Кенет Дарт, като не желае да се подчинява на собственика на контролния пакет акции Ходорковски и се опитва да ограничи властта на Ходорковски в компанията?
Руските вестници пишеха, че властите в Съединените американски щати ненавиждали бившия си гражданин Кенет Дарт и жадували да го хванат в някакви финансови машинации. Може би наистина е било така. Но когато започна конфликтът на Дарт с Ходорковски, властите в Съединените щати наложиха запор върху имуществото на ЮКОС в САЩ, арестуваха един танкер в едно от пристанищата с мотива, че Дарт може и да е мошеник, но действа в рамките на закона, а Ходорковски може и да е герой, но нарушава правата на миноритарните акционери в компанията си, а законът забранява това. Говореше се, че Съединените щати отказали на Ходорковски американска виза. Но това бяха само слухове, може би измислени от пиарите на Дарт.
От своя страна, Кенет Дарт също започна бясна пиар кампания срещу ЮКОС. Томските държавни чиновници едва ли не всеки ден деряха гърла по местната и дори по централната телевизия, че петролът трябва да принадлежи на народа и нека ЮКОС върне томския петрол на хората от Томск. Доста кал се хвърляше върху ЮКОС и лично върху Ходорковски. Липсваше и отговор на главния въпрос: какво ще спечелят хората от Томск, ако „Томскнефт“ се управлява не от Михаил Ходорковски, а от Кенет Дарт или от Гурам Авалишвили? Никой не си правеше труда да пресметне и разясни на хората дали ако „Томскнефт“ стане част от ЮКОС, ще плаща повече данъци в бюджета, отколкото ако не бъде част от ЮКОС. Само крещяха по телевизията за народа и за природните богатства. А благодарение на журналистите народът така и не се научи да пресмята изгодите си и продължаваше да вярва на гадостите и лозунгите. Така и досега си вярва.
През януари 1999 година сътрудниците на Кенет Дарт в Томск издириха всички, дори най-дребни акционери на „Томскнефт“, и ги призоваха в Москва на събрание, където Ходорковски трябваше да бъде лишен от контрол над компанията. Тези акционери били обикновени хора, случайно решили да вложат акциите си не в МММ, а в „Томскнефт“. Техните акции бяха толкова малко, че дивидентите не им стигаха, за да отидат до Москва. Затова сътрудниците на Дарт наеха за тях самолет да ги закара в Москва като стадо, за да вдигат лозунги от типа, че петролът трябва да принадлежи на народа. Събранието на акционерите трябваше да се състои в Москва, в Дома на културата на улица „Шчипок“.