Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
През август 1998 година ни връхлетя кризата. Вероятно след кризата Дарт лесно би могъл да заграби ЮКОС. Но няколко месеца Дарт не предприема нищо. Дали цените на петрола са били твърде ниски и не си е струвало да се захваща с това. Дали не е успял просто да реагира толкова бързо на кризата. Или пък не е вярвал, че Русия може да преодолее кризата, а Ходорковски да стабилизира компанията си. А може би Дарт е имал някакви свои представи за благородство, които го възпират да атакува компанията, когато генералният й директор денонощно работи в офиса си, разплитайки проблеми от типа къде да намери стоманено въже за забутаната нейде в блатата край Нефтеюганск сонда. Може би Кенет Дарт не бие падналия, тогава учете се от него, всички вие, дейци на науката и културата, подписали отвореното писмо срещу Ходорковски, когато той вече беше осъден на девет години затвор. Дарт уж е капиталистическа акула, а от благородство разбира повече от някои дейци на науката и културата.
Втората си акция срещу ЮКОС Дарт предприема през есента на 1998 година, когато ЮКОС е на път да излезе от кризата. Пак повтарям, атаката, макар и цинична, е красива. Компанията „Биркенхолц“, съюзила се с Дарт и принадлежаща на ръководителите на току-що купената от Ходорковски Източна нефтена компания, подава иск в Московския арбитражен съд срещу Източната нефтена компания да й изплати 21 милиона долара, полагащи се на „Биркенхолц“ по договора за закупуване на акции от Ачинския нефтопреработвателен завод. Юристите на ЮКОС се втурват да спасяват 21 милиона долара, но тези пари се оказват само примамка, на която Ходорковски се хваща.
По онова време в Русия бизнес се правеше много просто. Руските предприемачи и руските юристи нямаха навици за многоходови комбинации и едва сега се научиха да ценят тяхната прелест. А научавайки се, вече я ценят повече от всичко и виждат целия смисъл на бизнеса и цялото удоволствие от него не в създаването на материални ценности, а в сътворяването на красиви комбинации.
Юристите на ЮКОС хвърлят усилията си за спасяването на 21 милиона долара от Ачинския нефтопреработвателен завод и успяват да ги спасят, и вече почти празнуват победата си. Но увлечени от спасяването на парите, юристите не оспорват навреме запора върху акциите на ЮКОС. А всъщност е важно върху каква именно собственост на ЮКОС е наложил запор Арбитражният съд, докато трае процесът и за покриване на иска по молба на юристите от компанията „Биркенхолц“. Важно е, защото съдът е наложил запор именно върху акциите.
Първо, компанията „Биркенхолц“ няма право да съветва арбитражните съдии върху каква точно собственост на ЮКОС да налага запор, но „Биркенхолц“ съветваше и юристите на ЮКОС не можаха ефективно да протестират срещу това. Второ, логично би било да се наложи запор върху петрола в хранилищата на Източната нефтена компания, защото по-лесно е суровият петрол да се превърне в пари, ако Арбитражният съд изясни, че все пак ЮКОС дължи пари на компанията „Биркенхолц“. Трето, би могло да се наложи запор върху акциите на Ачинския нефтопреработвателен завод, щом в иска става дума за този завод. Но компанията „Биркенхолц“ помоли съда да наложи запор върху акциите на ЮКОС от компанията „Томскнефт“, която беше част от Източната нефтена компания, към която беше предявен искът. Може би не беше най-доброто решение, но съдът не възрази, и юристите на ЮКОС не възразиха, предусещайки победата, и Ходорковски не възрази, вероятно доволен от факта, че е наложен запор върху подобните на тежък товар акции, а не върху суровия петрол в хранилищата, което означава, че докато трае съдът, бизнесът може да продължава.
Щом налагат запор обаче върху акциите на „Томскнефт“, Кенет Дарт тутакси забравя за 20-те милиона от Ачинския завод, оставяйки съюзниците си от компанията „Биркенхолц“ да загубят делото. Но в същото време принадлежащата на Дарт компания „Ацирота“, която няма никакво отношение към Ачинския завод, свиква събрание на акционерите на „Томскнефт“.
„Ацирота“ притежаваше 13% от акциите на „Томскнефт“ и имаше право да свиква събрания на акционерите — „Ацирота“ не можеше да направи нищо друго, преди да бъде наложен запор върху принадлежащите на ЮКОС акции от „Томскнефт“. Но щом запорът беше наложен, най-големи акционери на „Томскнефт“ станаха Кенет Дарт чрез компанията си „Ацирота“ (13% от акциите) и държавата (34% от акциите).