Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
— Я погледнете към кърмата, докторе — отвърна капитанът. Съвсем бяхме забравили за оръдието и сега с ужас видяхме, че петимата разбойници правят нещо около него и му свалят „жакета“, както наричаха тежкия насмолен брезентов калъф, който го покриваше. Изведнъж се сетих и за гюллетата и барута, които бяхме забравили в склада и които само след един удар на брадва щяха да бъдат в ръцете на злодеите.
— Изреъл е бил топчия на Флинт — каза Грей пресипнало. Въпреки риска насочихме лодката право към мястото, където трябваше да слезем. Бяхме излезли от течението и макар че по необходимост гребяхме леко, аз я насочих право към целта. Но бедата беше там, че след като поехме новия курс, лодката се обърна с борда си вместо с кърмата към „Испаньола“ и представляваше много по-удобна мишена.
Аз можех да чуя, както и да видя как червендалестият негодник Изреъл Хендз търкаля едно гюлле по палубата.
— Кой от нас е най-добрият стрелец? — попита капитанът.
— Без съмнение мистър Трилони — казах аз.
— Мистър Трилони, моля ви, прицелете се в някой от ония там; по възможност в Хендз, сър — каза капитанът.
Трилони беше ледено студен. Той опита спусъка на мускета си.
— Сега — извика капитанът — внимавайте, сър, иначе ще потопим лодката. Да се приготвим да я уравновесим, когато той се прицели.
Скуайрът дигна мускета. Гребците престанаха да гребат, наведохме се на другата страна, за да я уравновесим и всичко премина така, че нито капка вода не влезе в лодката.
Те бяха вече извърнали оръдието си към нас. Хендз, който беше пред дулото с харбията, бе най-изложен. Но не ни провървя, защото точно когато Трилони гръмна, той се наведе, куршумът изсвистя над него и повали един от другите четирима.
Неговият вик бе подхванат не само от другарите му на борда, но и от множество гласове на брега. Като погледнах в онази посока, видях как пиратите изскачат иззад дърветата и се втурват към лодките.
— Лодките сега ще дойдат, сър — казах аз.
— Гребете бързо — извика капитанът. — Сега няма значение дали ще потопим лодката или не. Ако не се доберем до брега, загинали сме.
— Само една от лодките потегли, сър — отговорих аз. — Вероятно хората от другата лодка ще минат по брега да ни отрежат пътя.
— Ще изплезят езици, сър — отвърна капитанът. — Нали знаете как моряк бяга по суша. От тях не ме е страх, а от оръдието. Ние сме играчка в ръцете им, така лесно могат да ни улучат. Кажете ни, скуайър, щом забележите, че палят фитила, за да се приготвим.
Макар че лодката бе претоварена, гребяхме бързо и бяхме изминали вече доста път. Твърде малко вода беше влязла в лодката. Още тридесет-четиридесет удара с греблата, и щяхме да спрем, защото отливът беше оставил вече тясна пясъчна ивица под надвисналите дървета. Нямаше защо да се плашим повече от пиратската лодка, защото тя вече се беше скрила от погледа ни зад носа. Отливът, който така безмилостно ни беше забавил, сега ни се отплащаше, като забавяше пиратите. Единствената опасност беше оръдието.
— Да смеех — каза капитанът, — бих спрял и бих довършил някой от ония там.
Разбрахме, че нямат намерение да се бавят и че скоро ще стрелят, защото дори и не погледнаха своя паднал другар, въпреки че беше жив, и аз видях как се мъчи да избяга, като пълзи встрани.
— Готови! — извика скуайрът.
— Назад! — като ехо откликна капитанът.
И двамата с Редрът така силно тласнаха веслата, че кърмата гребна вода. В същия миг се разнесе гърмът от оръдието. Това бе първият гръм, който Джим е чул, тъй като изстрелът на скуайъра не е стигнал до ушите му. Никой от нас не можа да определи къде мина гюллето, но предполагам, че то е префучало над главите ни и че навярно въздушната струя, причинена от него, е спомогнала за потапянето ни.
Както и да е, лодката потъна бавно с кърмата надолу в три фута дълбочина, а капитанът и аз останахме прави един срещу друг. Другите трима паднаха във водата с главите надолу и излязоха измокрени, като плюеха вода.
Дотук не бяхме много пострадали. Всички останахме живи и можехме спокойно да прегазим водата до брега. Но всичките ни припаси лежаха на дъното и още по-лошо бе, че само два от петте мускета бяха годни. Аз някак инстинктивно бях грабнал моя мускет от коленете си и го бях вдигнал високо над главата си. Капитанът, който носеше своя, препасан през рамо като опитен човек, го държеше с цевта нагоре. Останалите три потънаха с лодката.
Тревогата ни се усили от гласовете, които идваха откъм крайбрежната гора. Опасявахме се не само че може да ни пресекат пътя към крепостта и да ни оставят в това бедствено положение, а и че, ако половин дузина от пиратите нападнат Джойс и Хънтър, те няма да удържат. Хънтър беше твърд човек, но ние се съмнявахме в Джойс, който беше приятен и възпитан камериер и можеше прекрасно да изчетка дрехи, но съвсем не бе годен за подвизи.