Реката на смъртта

Лий развърза коня си, метна се на седлото и провери дайи пушката е на мястото си. Препусна надясно, за да посрещне непознатия в края на гората.

Отпусна поводите до лек тръс — нямаше защо да бърза. Мъжът трябваше да измине още доста път. Мина му през ума, че това може да е Джордж Смол, но бързо отхвърли тази мисъл. Непознатият трябва да бе млад човек — яздеше много леко и пъргаво.

Лий стигна в подножието на хълма. Не смяташе, че е бил забелязан досега, а и трябваше да си остане скрит от погледа на нахалника. Ами ако не беше решил да огледа мястото точно този ден? Тогава ездачът щеше да стигне до къщата и да ги нападне, без те да подозират каквото и да било, докато не чуят стрелбата. Не беше лесно да се грижиш за ранчото само с трима помощници. Всъщност двама, като се има предвид смъртта на Джейк и не се броеше Тим Бап. Нямаше достатъчно хора, за да осигури кръгова отбрана на земите си.

Когато навлезе в гората, Лий се приведе напред, за да се предпази от клоните. Излезе на малка полянка, после отново се запромушва сред дърветата. Тук те растяха по-нарядко, така че Лий ускори хода на коня си. Понеже вятърът духаше от изток, неочакваният гостенин трудно би чул конския тропот.

Когато отново излезе на открито, Лий видя, че се намира на малко възвишение, точно срещу стръмния заден склон на хълма. Спря на място и претърси с поглед местността.

Не се виждаше нищо.

Тъкмо се бе приготвил да се спусне още по-надо-лу, когато забеляза някакво движение вляво от себе си. Кафявата кобила навлизаше в поредната горичка от скупчени дървета. Лий успя да зърне само част от синята риза и широкополата сламена шапка на ездача малко преди той отново да се скрие от погледа му.

Всичко вървеше според плана. Непознатият тъкмо бе навлязъл в гъсталак, където в следващите стотина ярда нямаше да има никаква видимост.

Така Лий щеше да има възможност да го хване жив. После нямаше да се налага да пише на Фипс за разни убити крадци, нямаше да трябва да беси никого — просто щеше да заведе мъжа в Бат или Хелена и да го изправи пред съда. Това може да накара Ащън да се поизпоти. Лий бе взел мерки да се установи толкова далече на север, че да не го познае никой. Нямаше много такива както Ребека Чейс, които да обикалят наоколо и само да чакат Лий да се появи в съда…

Той смушка коня си и навлезе в храсталака. Яздеше приведен ниско над седлото — така клоните можеха да шибат единствено шапката му.

Когато копитата на жребеца изчаткаха по естествената скална площадка около хълма, Лий спря. Наведе се напред над главата на коня, хвана го за муцуната и нежно започна да го успокоява. Жребецът мълниеносно се устреми към уплашената кобила, а Лий се наведе встрани от седлото, за да може да се вреже в ездача по-лесно.

Удари го достатъчно силно, за да го свали от коня. Вкопчени един в друг, двамата паднаха в храстите. Лий задържа мъжа с лявата си ръка — трябва да бе още момче, защото нямаше много сила, докато с дясната бръкна в ботуша си, за да измъкне ножа. Хлапе или не, непознатият риташе здраво, опитвайки да се освободи от нападателя си. Лий се сети за 38-калибровия пищов и отново се хвърли напред вече с ножа си в ръка. С цялото си тяло той притискаше противника си към земята, като се опитваше да го приклещи с колене. Младежът не можеше да помръдне. Лий хвана с пръсти косите му и издърпа главата назад, като опря ножа в гърлото му.