Морският ястреб

Капитанът се върна на горната палуба и намръщено продължи да наблюдава приближаването на другия кораб, като кълнеше себе си, че беше влязъл в такъв капан, а още по-ожесточено проклинаше помощника си.

В това време сър Оливър преценяваше въоръжението на „Лястовичка“, доколкото можеше да го види, и се чудеше какво ли друго има долу на главната палуба. Той запита капитана по този въпрос безучастно, сякаш не беше нищо повече от равнодушен зрител и изобщо не мислеше за положението си на кораба.

— Щях ли да използувам вятъра, за да бягам от него, ако бях въоръжен както трябва? — изръмжа Ли. — Нима съм от ония, които се плашат от испанците? Всъщност аз само се мъча да го подмамя по-далече от сушата.

Сър Оливър разбра и вече не проговори. Той видя боцмана и помощниците му да измъкват на долната палуба купища саби и друго оръжие и да ги подреждат на стойката до главната мачта. После топчията, мургав грамаден мъж, гол до пояс, с избеляла кърпа, увита като чалма около главата, изтича нагоре към пиринчената каронада8 до левия борд, последван от двама помощници.

Капитан Ли повика боцмана и му заповяда да поеме кормилото, а помощник-капитана изпрати на предната палуба, където приготвяха за действие още един топ.

Тогава започна истинско преследване; испанският кораб все повече скъсяваше разстоянието между тях, а сушата се губеше отзад, докато се превърна в мъглива ивица над блестящото море. Внезапно испанският кораб избълва облаче бял дим, последвано от тътнеж на изстрел, и ядрото падна на пет-шестстотин стъпки пред носа на „Лястовичка“.

На горната палуба мургавият топчия стоеше с фитил в ръка, готов да отговори, щом му се заповяда. Отдолу дойде помощник-топчията да доложи, че е готов за действие на главната палуба и чака нареждания.

Над носа на „Лястовичка“ прелетя второ ядро от испанския кораб.

— Това е явна покана да спрем — рече сър Оливър. Капитанът изръмжа в огненочервената си брада.

— По-далекобоен е от всички испанци — каза той. — Но въпреки това все още няма да си хабя барута. Нямаме нищо за хабене.

Едва беше замлъкнал, когато се разнесе третият изстрел. Над главите им се чу силно изпращяване, последвано от свистене и тътен, върхът на гротмачтата стремително се стовари на палубата и при падането си простря мъртви двама моряци. Сражението като че ли беше започнало. Ала капитан Ли не правеше нищо прибързано.

— Чакай! — изрева той на топчията, който вдигна в този миг фитила.

„Лястовичка“ намали ход поради скъсяването на главната мачта и сега испанският кораб бързо го настигаше. Най-после капитанът сметна, че е достатъчно близо, и с ругатня даде заповед. „Лястовичка“ гръмна за пръв и последен път в този бой. След оглушителния гръм на изстрела и през задушаващия пушек сър Оливър забеляза да се раздробява високата горна палуба на противника.