20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Хм, хм! — отвърна Арамис. — Точно в този момент те са се нещо спречкали. Впрочем ако не е господин принцът, тогава господин дьо Гопди…
— Но господин дьо Гонди ще стане скоро кардинал, правят се постъпки за това.
— Нима няма твърде войнствени кардинали? — попита Арамис. — Вижте: ето пред вас са четирима кардинали, които начело на армията бяха не по-лоши от господин дьо Гебриан и господин дьо Гаснон1.
— Гърбав генерал!
— Под ризницата гърбицата му няма да се вижда. И спомнете си, че Александър куцаше, а Аннбал беше с едно око.
— Смятате ли, че ще имате големи облаги в тая акция? — попита д’Артанян.
— Ще имам покровителството на могъщите принцове.
— И проскрипцията1 на правителството.
— Отменена от парламентите и въстанията.
— Всичко това, би могло да стане, както ако успеят да разделят краля от майка му.
— Може би ще успеят.
— Никога! — извика д’Артанян, като се върна пат на убеждението си. — Вие сам сте свидетел на това, Арамис, вие, който познавате Ана Австрийска не по-зле от мене. Мислите ли, че тя може да забрави и това, че синът й е нейната сигурност, нейният пал, диум, залогът на уважението, щастието и живота й? За това тя трябва да премине заедно с него към страната на принцовете и да изостави Мазарини; но вие знаете по-добре от всеки друг, че тя има сериозни причини да не го напуска никога.
— Може би имате право — замислено каза Арамис. — И така аз няма да се обвързвам.
— С тях — каза д’Артанян, — но с мене?
— С никого. Аз съм свещеник, каква работа зная с политиката? Не чета никакъв требник; имам си малък кръжок от безделни духовита абати и очарователни жени; колкото повече се заплитат работите, толкова по-малко шум ще вдигат моите лудории; значи всичко върви чудесно и без моята намеса; и решително, мили приятелю, аз няма да се намесвам.
— Е, знаете ли, мили мой — рече д’Артанян, — вашата философия ми харесва, честна дума! И не разбирам какво е това честолюбие, дето ме е обзело. Имам си някакво място, което ме храни; след смъртта на бедния господин дьо Тревил, който старее, мога да стана капитан; това е чудесен маршалски жезъл за един гасконски благородник и започвам да долавям прелестта на скромния, но всекидневен хляб; вместо да се блъскам в приключения, ще приема по-добре поканата на Портос и ще отида на лов в именията му. Знаете ли, че той има имения?
——
1 Тебрин и Гаснон — френски маршали през първата половина на XVII в. Б. вр.
2 Проскрипция — в древния Рим публично обсъждане на политически престъпления, обявяване виновните извън законите и изгонването им от отечеството. Б. пр.
— Как да не зная! Десет левги гори, блата и долини; той е владетел на планини и полета и води дела за феодални права срещу Нойския епископ.
„Добре — помисли д’Артанян, — точно това исках да зная. Портос е в Пикардия.“ И запита високо:
— И е взел предишното си име дю Валон?
— Като е прибавил към него името дьо Брасьо, имение, което е било баронство, бога ми!
— Така че ще видим Портос барон.
— Не се съмнявам. Особено прекрасна ще бъде баронеса Портос.
Двамата приятели избухнаха в смях.
— И така — заговори д’Артанян — вие не искате да станете привърженик на Мазарини?
— Нито вие привърженик на принцовете, нали?
— Не. Тогава да не бъдем привърженици на никого и да останем приятели; да не бъдем нито кардиналисти, нито фрондьори.
— Да — каза Арамис, — да бъдем мускетари.
— Дори с расо — продължи д’Артанян.
— Особено с расо! — извика Арамис. — Това е именно очарователното.
— Тогава сбогом — рече д’Артанян.
— Не ви задържам, мили мой — каза Арамис не, — защото няма де да ви туря да спите, а не мога да ви предложа половината от навеса на Планше.
— Но оттук до Париж има само три левги; конете са си починали и за по-малко от един час ще се върна.
Д’Артанян си наля последна чаша вино.
— За нашето старо време! — каза той.
— Да — отвърна Арамис, — за нещастие това време мина … — Хайде де! — каза д’Артанян. — То ще се върне може би. Във всеки случай, ако имате нужда от мен, можете да ме намерите на улица Тиктон, в странноприемницата „Козичка“.
— А мене — в йезуитския манастир: от шест часа сутрин до осем часа вечер през вратата; от осем часа вечер до шест часа сутрин през прозореца.
— Сбогом, мили мой.
— О, няма да ви оставя така; позволете ми да ви изпратя.
И той взе шпагата и мантията си.
„Иска да се увери, че заминавам“ — помисли си д’Артанян.
Арамис свирна на Базен; но Базен спеше във вестибюла върху остатъците от своята вечеря и Арамис се видя принуден да го дръпне за ухото, за да го събуди.