20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Лабоасиер, кажи ми…
Знаете ли я?
— Не, не я зная; изпейте я, мили мой. И Арамис запя съвсем свободно:
Лабоасиер, кажи ми… добре ли съм в костюм на мъж? — По-хубаво от всички нас инй яздите нашир и длъж.
Навред е тя посред бойците, във полка на стрелците като кадет.
— Браво! — извика д’Артанян. — Вие пеете все тъй чудесно, мили ми Арамис, и виждам, че литургията не ви е повредила гласа.
— Мили мой — каза Арамис, — знаете ли… когато бях мускетар, ходех колкото се може по-рядко караул; сега, когато съм абат, се мъча да служа колкото се може по-малко литургии. Но да се върнем на бедната херцогиня.
— На коя? На херцогиня дьо Шеврьоз или на херцогиня дьо Лонгвил?
— Мили мой, казах ви, че няма нищо между мене и херцогиня дьо Лонгвил: флиртуване може би и нищо повече. Не, говорех за херцогиня дьо Шеврьоз. Виждахте ли я след завръщането й от Брюксел, след смъртта на краля?
— Да, разбира се, и тя беше все още много хубава.
— Да — каза Арамис. — И аз я видях по онова време; дадох й отлични съвети, но тя не се възползува от тях; доказвах й с всички сили, че Мазарини е любовник на кралицата, а тя не искаше да ми вярва; казваше, че познава Ана Австрийска, че тя е много горда, за да обича такъв негодник. После, в очакване, тя се хвърли в интригата на херцог дьо Бофор и негодникът арестува господин херцог дьо Бофор и прати госпожа дьо Шеврьоз в изгнание.
— Знаете ли, че е добила позволение да се върне?
— Да, и дори че се е върнала… Ще направи пак някоя глупост.
— О, но тоя път може би ще последва съветите ви.
— О, тоя път не съм я виждал — рече Арамис. — Тя се е променила много.
— Не е като вас, мили ми Арамис; вие сте си все същият; все същата хубава черна коса, същата стройна снага, същите женствени ръце, които са станали чудесни, Прелатски ръце.
— Да — каза Арамис, — наистина, грижа се много за външността си. Знаете, приятелю, остарявам вече; скоро ще навърша тридесет и седем години.
— Слушайте, мили мой — рече д’Артанян с усмивка, — щом сега се срещнахме, да се разберем за едно: на колко години ще бъде всеки от нас занапред.
— Как така? — попита Арамис.
— Да — продължи д’Артанян. — Едно време бях по-малък от вас с дветри години, а ако не се лъжа, аз вързах вече четиридесетте.
— Наистина! — каза Арамис. — Тогава аз греша, защото вие бяхте винаги отличен математик. Значи по вашата сметка съм на четиридесет и три години! Пусто да остане, приятелю! Не казвайте това в двореца Рамбуйе — ще ми напакости.
— Бъдете спокоен — рече д’Артанян, — не ходя там.
— Хайде де! — извика Арамис. — Но какво прави това говедо Вазен? Базен! По-скоро, господин чудако! Умираме от глад и жажда!
Базен, който влизаше в тая минута, вдигна към небето ръцете си, въоръжени с по една бутилка.
— Най-после! — рече Арамис. — Готово ли е вече?
— Да, господине, ей сегичка! — отвърна Базен. — Трябваше ми време да изкача всичките …
— Защото все си въобразявате, че сте с клисарското расо — прекъсна го Арамис, — и непрестанно чистите дрехата си. Но предупреждавам ви, че ако от много лъскаме на черковните утвари се отучите да лъскате шпагата ми, ще наклада голям огън от всичките ви утвари и ще ви изпека на него.
Възмутен, Базен се прекръсти с бутилката, която държеше. А пък д’Артанян, повече от когато и да било поразен от тона и обноските на абата Д’Арбле, които се различаваха толкова много от тона и обноските на мускетаря Арамис, гледаше опулено приятеля си.
Базен постла бързо масата с покривка от дамаска и върху нея нареди толкова добре изпечени, сладко миришещи и апетитни яденета, че Д’Артанян съвсем се изненада.
— Но значи вие чакахте някого, а? — попита офицерът.
— Хм! — отвърна Арамис. — Аз винаги очаквам някого; после знаех, че ме търсите.
— Кой ви каза това?
— Базен, който ви взел за дявола, мили мой; той побърза да ме предупреди за опасността, която заплашва душата ми. ако попадна отново в лошото общество на мускетарски офицер.
— О, господине!… — умолително промълви Базен със скръстени ръце.