20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Това се вижда по наредбата на стаята ви: тук имате всички видове шпаги, които могат да задоволят най-изтънчения вкус. Все така добре ли фехтувате?
— Че аз фехтувам, както вие фехтувахте едно време, дори по-добре може би. По цял ден се занимавам с това.
— С кого?
— Тук намерих един отличен учител по фехтовка.
— Как, тук?
— Да, тук, в тоя манастир, мили мой. В един йезуитски манастир има всичко.
— Тогава вие щяхте да убиете господин дьо Марсинак. ако беше ви нападнал сам, а не с двадесет души?
— Непременно — отвърна Арамис, — дори а с неговите двадесет души, ако мога да се бия, няма да ме познаят.
— Какви години помилуй Господи! — съвсем тихо рече д’Артанян. — Май че той е станал по-голям гасконец от мене.
След това каза високо:
— Е, мили ми Арамис, вие ме питахте защо ви търсех?
— Не, не ви питах — лукаво забеляза Арамис, — но чаках сам да ми кажете.
— Е, добре, аз ви търсих, за да ви предложа едно-едничко средство да убиете господин дьо Марсийак, когато намерите за добре, па макар и да е принц.
— Я виж ти! — рече Арамис. — Това е добра идея.
— И ви съветвам да се възползувате от нея, мили мой. Вие получавате като абат хиляда екю и от продажбата на проповедите изкарвате дванадесет хиляди ливри. но кажете: богат ли сте? Отговорете откровено.
— Аз ли? Беден, съм като Иов; тук няма да намерите и сто пистола, дори да преровите всички джобове и сандъци.
„Ай да му се не види, сто пистола“ — помисли си д’Артанян. — „И той нарича това беден като Йов! Ако винаги ги имах подръка, щях да се мисля за богат като Крез.“
След това прибави високо: — Честолюбив ли сте?
— Като Анселад1.
— Е, добре, приятелю мой, аз ви нося средство да станете богат, силен човек; средство да вършите всичко, каквото ви хрумне.
Сянка на облак мина по челото на Арамис бързо, както през месец август минава по житните ниви; но колкото и да беше бърза, д’Артанян я забеляза.
— Говорете — каза Арамис.
— Най-напред още един въпрос. Занимавате ли се с политика?
Светкавица мина в очите на Арамис, също като сянката, минала по челото, но не тъй бърза, че д’Артанян да не я види.
— Не — отговори Арамис.
— Тогава всяко предложение ще бъде прието благосклонно от вас, тъй като засега само господ ви е господар — каза гасконецът със смях.
——
1 Анселад — в античната митология един от героите, който се борил за власт срещу Юпитер. Б. пр.
— Може би.
— Спомняте ли си понякога, мили ми Арамис, за тия хубави дни на нашата младост, когато се смеехме, пиехме и се биехме?
— Да, разбира се, и неведнъж съм съжалявал за тях. То беше щастливо време, каза Арамис!
— Е, добре, мили мой, тия хубави дни могат да възкръснат, това щастливо време може да се върне! Поръчано ми е да намеря моите другари и реших да започна с вас, душата на нашето съдружие.
Арамис се поклони по-скоро от учтивост, отколкото от благодарност.
— Да се впусна отново в политиката? — каза той с умиращ глас, като се облегна назад в креслото си. — Ах, мили д’Артанян, вижте колко редовно и хубаво си живея. А вие знаете, — че изпитахме неблагодарността на големците!
— Вярно е — отвърна д’Артанян, — но може би големците се разкайват, че са били неблагодарни.
— В такъв случай това е друго нещо — каза Арамис. — Хайде де! За всяка грешка има прошка. Освен това в едно сте прав, а именно: ако имаме отново желание да се месим в държавните работи, мисля, че сега му е времето.
— А отде знаете това, вие, който не се занимавате с политика?
— Е, боже мой, аз не се занимавам лично с политика, но живея в свят, който се занимава с нея. Като се занимавам с поезията и се отдавам на любовта, свързах се с господин Саразен, който е привърженик на господин дьо Конти, с господин Воатюр, привърженик на коадютора, и с господин дьо БоаРобер, който, след — като се раздели с господин кардинал дьо Ришельо, — не е привърженик на никого или е привърженик на всички, както искате; така че политическото движение не ми е — съвсем чуждо.
— Така си и мислех — рече д’Артанян.
— Впрочем, мили мой, не вземайте всичко това, което ви казах, за думи на скромен монах, на човек който говори като ехо, повтаряйки чисто и просто онова, което е чул — продължи Арамис. — Аз чувах, че в тоя момент кардинал Мазарини е силно обезпокоен от хода на работите. Както изглежда, заповедите му се изпълняват, но не с онова уважение, както заповедите на нашето бившо плашило, покоен кардинал, портретът на когото е пред вас: есе лак, каквото и да казваме, трябва да признаем, мили мой, че той беше велик човек.