Магьоснически свят

— Бъдните времена ще положат на главата ти короната на победителя — говореше старецът и поглеждаше нетърпеливо към вратата. — И нека тя не бъде опетнена с кръвта на завоеванията — макар кръв да пролееш. Нека е чиста и неосквернена като този неувяхващ лавър.

Но преди да я постави на главата му, вятърът се втурна през отворената врата, повдигна покривката и люшна пламъчетата на свещите, а на вратата стоеше Аманда. Беше привдигнала пелерината си, за да не се намокри в снега, а вятърът развяваше разпуснатата й коса като блестящ ореол.

Щом я видя, старецът млъкна. Брат й също отправи очи към нея. След това баща й отпусна венеца и й се поклони дълбоко.

— Ела при нас и бъди la Déesse de la Liberté6 — каза той. — Защото е редно Защитникът и Избавителят на една нация да получи своята лаврова корона от ръцете на непорочна жена.

Тя вдигна глава, затвори вратата зад себе си и отпусна пелерината; в същия миг се изпълни с онова достолепие, което възложената и от него роля й налагаше. Когато застана от едната страна на баща си и пое венеца от него, странникът я погледна с недоумение, но нейният израз го накара да прозре отвъд видимото с просто око и взорът му се изпълни не със страх, а с дълбока признателност.

Тялото му леко потрепна, когато тя издигна лавровия венец над главата му, а щом постави короната от листа върху поръсената с пудра коса, мощна тръпка го разтърси целия — но тя положи ръце върху раменете му, целуна го нежно по челото над знака със светената течност и той се отпусна.

След това тя се изправи и отстъпи крачка назад до баща си, а брат й застана пред олтара, извади сабята на странника от ножницата, остави я близо до предния край на олтара, а до нея положи старинния меч. Подаде ножницата и ремъка на сестра си и хвърли бегъл поглед към баща си, преди да простре разтворени длани над древното острие, както го бяха учили, и да притвори очи.

Устните му се раздвижиха в безмълвна молитва. Странникът го гледаше, без да помръдне, а големите му ръце оставаха все така благоговейно сключени пред гърдите.

Младият мъж отвори очи и бавно вдигна ръце, а от стоманата на меча се отдели безплътно призрачно видение и се издигна на педя височина. Докато с жест на лявата ръка придържаше видението неподвижно, с дясната братът очерта знака на Дракона върху ефеса на старинното оръжие.

Бавно придвижи видението над сабята на странника и вложи енергията му в нея, като го притисна към стоманата и й предаде магическата му неуязвимост. Когато дланите му докоснаха сабята, от стоманената й повърхност прехвръкнаха синкави искри, които го сепнаха.

Но веднага се окопити, хвана сабята за ръкохватката, докосна я с устни и вмъкна острието в ножницата, която неговата сестра му подаде, оставил краищата на ремъка да се люлеят свободно, докато я прехвърляше в лявата си ръка. После се обърна и подаде дясната си ръка на странника. Накара го да се изправи, приковал вниманието му с втренчен в очите му поглед, с който да запечата завинаги думите в паметта му: