![Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/1/7/8/pipi-dlgoto-chorapche-pippi-l-download.jpg)
Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Ганчева
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]». Краткое содержание книги:
При вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета — Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света. Стига да поиска, тя може да вдигне коня с едната си ръка. Освен това е и богата — има цяла торба, пълна със златни парички. Всеки ден Пипи, Томи и Аника играят заедно. В тази книга вие ще научите за всички приключения, които тримата изживяват.
Астрид Линдгрен
— Не ме г-ъ-ъ-ъделичкай! — простена той. — Хвърли ме в морето или през прозореца, както искаш. Но не ме гъ-деличкай по ходилата.
И така се смееше, че Томи и Аника се изплашиха да не се пръсне сандъкът. Най-сетне капитанът успя да се измъкне и щом се изправи на краката си, хукна към Пипи и неудържимо я метна през кухнята. Тя падна по лице върху печката, която беше покрита със сажди.
— Ха-ха — ето я негърската принцеса готова! — извика възхитена Пипи и обърна към Томи и Аника черната си муцунка. После пак нададе вик, хвърли се върху баща си и започна така да го налага, че полата му пращеше и ликото се разхвърча на всички посоки. Златната корона се изхлузи от главата му и се търкулна под масата. Най-сетне Пипи успя да събори баща си на пода, седна отгоре му и каза:
— Признаваш ли се за победен?
— Победен съм — рече капитан Дългия чорап. И двамата се смяха до сълзи. После Пипи лекичко гризна баща си по носа и той каза:
— Не съм се забавлявал толкова, откакто разчистихме с теб моряшката кръчма в Сингапур.
После излази под масата и прибра короната си.
— Ех, да бяха видели корекоредутите — каза той. — Как се търкалят държавните съкровища под масата във Вила Вилекула.
Той сложи короната и оправи полата си, която сега беше доста проскубана.
— Май че трябва да я дадеш за изкърпване — рече Пипи.
— Да, но добре ми служеше — отвърна капитан Дългия чорап. Той седна на пода и изтри потта от челото си.
— Е, Пипи, дете мое — каза той, — все тъй ли си послъгваш?
— О, да, когато имам време, но това не се случва често — отвърна скромно Пипи. — Ами ти? И тебе здравата си те биваше в лъжите.
— Хм, обикновено лъжа негрите в събота вечер, ако са се държали добре през седмицата. Тогава устройваме вечери на лъжи и песни, придружени от биене на тъпани и танци с факли. Колкото повече лъжа, толкова по-силно удрят тъпаните.
— Аха — рече Пипи. — Пък аз си нямам кой да ми бие тъпан. Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Но дори и на гребен не ми свирят за това. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа. Но никой не се сеща да ми бие барабан.
— Добре, тогава ще го направя аз — каза капитан Дългия чорап и задумка като вихрушка върху тъпана. Пипи седна в скута му и допря оваляното си в сажди личице до неговата буза, тъй че той се поочерни.
Аника се беше замислила. Не знаеше дали е подходящо да се обади, но не можа да се стърпи и рече:
— Мама казва, че е грозно да се лъже.
— Ах, колко си глупава, Аника — възкликна Томи. — Пипи не лъже истински, а само наужким. Тя просто си измисля, не разбираш ли, глупаче? — каза й Томи.
Пипи го загледа изпитателно.
— Понякога говориш така умно, та се опасявам, че от тебе ще излезе нещо голямо — каза му тя.
Беше станало късно. Томи и Аника трябваше да си вървят. Денят беше богат на събития, а да се запознаеш с истински жив негърски крал, беше действително интересно. Пък И колко хубаво, че Пипи се събра отново с татко си. Но все пак! Все пак!
Когато Томи и Аника се мушнаха в леглата си, те не си поприказваха както обикновено. В детската стая беше съвсем тихо. Изведнъж се чу въздишка. Въздишаше Томи. След малко се чу още една. Този път беше Аника.
— Какво току въздишаш? — попита раздразнено Томи.
Но не получи отговор. Защото Аника плачеше под одеялото.
Пипи устройва прощален пир
Когато Томи и Аника на другия ден се промъкнаха през задната врата във Вила Вилекула, цялата къща се огласяше от чудовищно хъркане. Капитан Дългия чорап още не беше се събудил, но Пипи беше в кухнята и правеше своята утринна гимнастика. Тя тъкмо правеше петнадесетото свободно премятане във въздуха, когато влязоха Томи и Аника и я прекъснаха.
— Ехе, сега бъдещето ми е осигурено — каза Пипи. — Сега ставам негърска принцеса. Половин година ще бъда принцеса, а другата половина ще кръстосвам моретата с «Лудетина». Татко смята, че ако в продължение на половин година здравата управлява корекоредутите, останалата половин година ще могат да се оправят и без крал. Защото, нали разбирате, всеки стар морски вълк трябва от време на време да чувства палуба под краката си. Пък и време е да се помисли за образованието ми щом някой ден ще ставам истински смел пират, не бива да водя само дворцов живот. Татко казва, че изнежвал.
— Изобщо ли няма да идваш във Вила Вилекула? — попита Томи с отпаднал глас.