Пътят на кралете (том II)

От време на време при нашите пътешествия срещахме местни жители, прочете Шалан. Не парши. Натанци с бледа синкава кожа, широки носове и прилична на вълна бяла коса. В замяна на подаръци от храна, те ни посочиха ловните полета на чудовищата.

После срещнахме паршите. Бил съм на шест експедиции в Натанатан, но не съм виждал подобно нещо! Парши, които живеят сами? Логиката, опитът и науката твърдяха, че това е невъзможно. Паршите имат нужда от цивилизована ръка, която да ги води. Доказвано е неведнъж. Остави някой от тях в пустошта и той просто ще си седи там и няма да прави нищо, докато не дойде някой и не му заповяда.

А тук намерихме група, която може да ловува, да изработва оръжия, да строи и всъщност да създава своя цивилизация. Скоро си дадохме сметка, че това едничко откритие може да се мери и може би да надхвърли всички наши познания за кротките ни слуги.

Шалан погледна по-надолу, където под линия се намираха бележките със ситен сбит шрифт. Повечето книги, продиктувани от мъже, имаха бележки на жената или ардента писари. По негласно споразумение бележките не се разпространяваха нашироко. В тях съпругите понякога изясняваха или даже влизаха в противоречие с разказа на съпруга си. Единственият начин да се запази тази честност за бъдещите учени беше писанията да си останат свещени и тайни.

Трябва да се отбележи, пишеше Ясна под този пасаж, че адаптирах думите на баща ми, по негово настояване, за да ги направя по-подходящи за записване. Това означаваше, че Ясна е направила продиктувания разказ по-учен и впечатляващ. Освен това, според повечето разкази, крал Гавилар в началото не е обръщал внимание на тези особени самодостатъчни парши. Едва след като неговите учени и писари му обясниха, той разбра значението на своето откритие. Тази бележка няма за цел да подчертае невежеството на моя баща; той беше и си остана воин. Вниманието му не беше съсредоточено върху антропологическото значение на експедицията ни, а върху лова, който щеше да е нейната кулминация.

Шалан затвори книгата и се замисли. Томът беше от личната сбирка на Ясна — Паланеумът разполагаше с няколко копия, но Шалан нямаше позволение да внася в банята книги от библиотеката.

Дрехите на Ясна лежаха на пейка до стената. Върху сгънатите одежди в малка златиста кесия беше Превръщателят. Шалан хвърли поглед към Ясна. Принцесата се носеше легнала по гръб в басейна, черната й коса се простираше като ветрило във водата, очите й бяха затворени. Ежедневната баня беше единственото време, когато тя сякаш се отпускаше напълно. Сега изглеждаше много по-млада, като че ли с дрехите беше свалила и своята твърдост; приличаше на дете, което си почива, след като цял ден е плувало енергично.

Тридесет и четири години. В някои отношения това беше старост — някои жени на възрастта на Ясна имаха деца колкото Шалан. Същевременно беше и младост. Ясна беше достатъчно млада, та да ценят красотата й, достатъчно млада, та хората да твърдят, че е срамно да не е омъжена.