Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— Можеш ли да го изключиш? — попита Скудър.
— Даже не знам какво е това — безпомощно каза Черити. За момент обмисли дали просто да не счупи апарата, но почти веднага се отказа.
— Тогава да изчезваме — каза Скудър. — И то веднага.
— Не е необходимо.
Черити изненадано вдигна поглед, когато Лидия с бързи крачки застана до нея, но не възрази, когато младата жена протегна ръка към кутийката, а даже се отдръпна на крачка встрани, за да й направи място.
Пръстите на Лидия заиграха бързо и сръчно над клавишите, като натискаха някои от тях в сложен ритъм. Зелената светлина угасна.
— Алармата ще се включи чак след две минути — каза тя. — Изключих я.
— Откъде знаеш как се прави? — попита Кент недоверчиво.
— Веднъж по невнимание натиснах копчето — отвърна Лидия. — Сестра ми ми показа как се изключва.
Черити шумно си отдъхна.
— Благодаря — каза тя. — Разминахме се на косъм.
— Благодаря ли? — Кент се изсмя сърдито. — Тогава използвай случая да й благодариш и за това, че застреля Анджелика. По този начин тя ни спести доста работа. Сега поне не ни се налага да си бием главите как да стигнем до храма.
— Престани, Кент — уморено каза Черити. — Няма да спечелим абсолютно нищо, ако сега започнем взаимно да се упрекваме.
— Чудесно — изръмжа Кент. — В такъв случай можем вече да тръгваме и да се преструваме, че не е станало абсолютно нищо.
— Аз мога да ви заведа в храма — каза Лидия.
Кент рязко вдигна очи, а Черити също я погледна невярващо и същевременно изненадано.
— Как?
— Познавам пътя — каза Лидия. Гласът й беше много тих, а погледът й беше вперен неотклонно в лицето на мъртвата й сестра. — Знам и церемониала.
Черити и Скудър си размениха смутени погледи.
— Ти… искаш да кажеш, че знаеш как да стигнем до това… Нещо? — поиска да се увери тя.
Лидия кимна.
— Опасно е. Но може.
— Без сестра ти? — попита Кент. Лицето му почервеня от гняв, когато Лидия отвърна на въпроса му с повторно кимване. И изведнъж той изкрещя. — Защо тогава, по дяволите, изобщо сме тук?
Лидия посочи към Анджелика.
— Заради нея. Тя трябваше да умре.
— Ти си ни довела тук, за да ти помогнем да убиеш сестра си? — изрева Кент. — И всичко това сме…
— Не — прекъсна го Лидия. — Не само. Така или иначе щях да я убия. Тя трябваше да умре. Обаче се нуждаем от някои неща. Дрехи и някои… предмети.
Кент ядосано сви юмруци.
— Не вярвам на нито една нейна дума — възбудено извика той. — Тя напълно е откачила.
— Може би — каза Гърк. — Но може и да не е. — Неговото и без това набръчкано лице се сбръчка още повече, когато вдигна поглед към Черити. — Не знам много за жриците на Шаит — но те разполагат с много голяма власт. Никой не задава въпроси, когато те поискат нещо. Никой не ги спира. Дори и ездачите. Когато изберат някое дете, тогава просто го вземат и го отвеждат в храма.
— Как? — недоверчиво попита Скудър.
— Пристига глайтер и ги прекарва през зоната на смъртта — отговори Лидия вместо Гърк. Гласът й беше все така беззвучен и на лицето й пак беше изписана онази ужасяваща усмивка, от която Черити усещаше да я полазват ледени тръпки. Лидия бавно се наведе над Анджелика, протегна ръце и свали от врата й тънката сребърна верижка с украшението. — Едно натискане на камъка е достатъчно, за да ги доведе — каза тя.
Черити посегна към лъжливия накит и се поколеба дали да го докосне. Погледът й се плъзна по лицето на Лидия. Тя добре разбираше недоверието на Кент след случилото се току-що, а и самата тя се чувстваше все по-притеснена — и същевременно усещаше, че Лидия говори истината.
— Откъде знаеш всичко това? — попита тя.
— От Ан — отвърна Лидия. — Беше отдавна, но тя ми… показа всичко. Даже веднъж бях с нея в Шаитаан.
— Ти? — невярващо попита Гърк. — Никой не влиза в Шаитаан, преди да бъде посветен от жреците.
— Знам — прошепна Лидия. — Аз самата трябваше да стана жрица като нея. Но забременях, преди да бъда посветена. От този ден тя ме намрази.
— Защо? — попита Скудър.
— Защото я наказах — отговори Лидия. — Тя ми показа неща, които нямаше право да ми показва. Тя… искаше да ми помогне, за да ми бъде малко по-лесно, отколкото на нея. Когато забременях, тя беше понижена в йерархията. Щяха да я убият, ако не се бяха намерили приятели, които да я подкрепят. Но мечтата й да бъде посветена за върховна жрица беше разбита.