Мъжки игри

— Извинявайте. Ето, заповядайте.

Анна бързо извади списанието и вестника, отброи рестото. Доценко разбра, че момичето се страхува да не би той да си тръгне, докато то се занимава с купувачката. Ех, да знаеше, че той няма никакво намерение да си тръгне, преди да й определи среща!

— Не премръзвате ли, като стоите цял ден на студа? — попита я със съчувствие. — Защо не се поразтъпчете, не поскачате?

— Нищо ми няма, наред съм. — Усмивката на момичето вече не беше боязлива. — Вярно, студено е, но се търпи.

Михаил разбра, че в ежедневието тя се притеснява от ръста си, затова не става, особено сега, когато разговаря с него.

— Искате ли да ви донеса горещо кафе? Тук наблизо се продава, в павилиончето. И аз ще пийна, не мога да пия кафе, ако не съм в приятна компания.

— Благодаря ви. — Тя бръкна в джоба си за пари.

— Моля ви се — спря я Михаил, — недейте! Веднага се връщам.

След три минути той отново стоеше до сергията с вестниците и подаваше на Анна картонената чашка с не твърде горещо кафе и увития в салфетка сандвич със салам.

— Чакате ли някого? — попита тя и в гласа й прозвуча такава безнадеждност, че сърцето му се сви.

— Не! — отговори той колкото може по-изненадано. — Защо си помислихте, че чакам някого?

— Така. — Тя сви рамене и отпи голяма глътка от кафето. — Просто си помислих, че човек, който е тръгнал по работа, не би си губил толкова време напразно и не би поил непознато момиче с кафе за своя сметка.

— Е, първо, с момичето вече се познаваме, щом му знам името, а то — моето.

— И второ?

— Второ, много рядко се случва случайно подхванат разговор с непознат човек изведнъж да се окаже интересен. Така че случи ли се това, то не бива да се пренебрегва. Заради такова нещо човек може и работата си да поотложи. Тоест вярвайте ми — никого не чакам тук.

— Ама наистина ли ви е интересно да разговаряте с мен?

— Наистина. Честен кръст, да не мръдна оттук — шеговито се закле Миша и закачливо й намигна. — Вярно, бяхте права донякъде — наистина бях тръгнал по работа. Трябва да пътувам до другия край на Москва, до станция „Алтуфиево“, затова исках да си купя нещо за четене в метрото. И сега за нас с вас има само два варианта.

— Какви?

— Първият: изпускам важна делова среща и продължавам да си бъбря с вас. След което шефът ми одира кожата без упойка, като ми причинява ужасни страдания. И вторият: отивам на тази среща, защото наистина е важна, но все пак с вас си продължаваме разговора. И вие, Анечка, трябва да ми кажете — къде и кога.

Той знаеше, че действа грубо, примитивно, прекалено напористо, но времето го притискаше. И без това беше загубил два дни, докато научи името на баскетболистка със странности в психиката.