![Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/8/5/2/lunnata-svetlina-ti-otiva-calibre-1-27-0-download.jpg)
Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]». Краткое содержание книги:
Летиция Бейнбридж бе особено забавна, разказвайки истории за Нюпорт от времето, когато е била млада.
— Тогава съществуваше такава англомания — заяви тя и въздъхна. — Всички майки изгаряха от желание да омъжат дъщерите си за английски благородници. Горката Консуела Вандербилт — майка й заплашваше да се самоубие, ако не се омъжи за херцога на Марлборо. Накрая тя го направи и издържа двадесет години. После се разведе и се омъжи за френския интелектуалец Жак Балсан, та най-сетне позна щастието.
— А и онзи ужасен скуайър Мур. Всички знаеха за жалкия му произход, но като го слушаше човек, той бе пряк наследник на Брайън Бору. Наистина притежаваше известен чар и поне претендираше за титла, така че, разбира се, се ожени добре. Предполагам, че няма голяма разлика между обеднял благородник, който се жени за американска наследница, и обедняла потомка на пришълците от „Мейфлауър“, която се омъжва за новоизпечен милионер. Разликата е, че богът на скуайъра бяха парите и той би направил всичко, за да ги умножи. За съжаление тази черта се прояви и у много от потомците му.
По време на десерта Анна Причард, която се възстановяваше от операция на бедрото, се пошегува:
— Грета, познай кого видях, докато се разхождах с мисис Лейн тази сутрин? Елеонор Чандлър. Беше с д-р Лейн. Разбира се, знам, че тя не ме позна, така че не й се обадих. Но тя се възхищаваше на апартамента ти. Камериерката току-що го беше почистила и вратата беше отворена.
— Елеонор Чандлър — рече замислено Летиция Бейнбридж. — Тя беше съученичка на дъщеря ми. Доста напориста личност, ако не греша. Да не би да иска да се премести тук?
— Не знам — отвърна мисис Причард, — но не виждам друга причина да оглежда обстановката. Грета, по-добре си смени бравата. Ако Елеонор иска апартамента ти, няма да се посвени да те изгони.
— Нека се опита — промърмори Грета Шипли и се засмя от сърце.
Когато Маги си тръгна, мисис Шипли настоя да я изпрати до вратата.
— Предпочитам да не го правите — възпротиви се Маги. — Знам, че сте доста изморена.
— Няма значение. Ще поръчам утре да ми носят храната в стаята и ще помързелувам.
— Тогава утре ще ви се обадя и ще е добре да ви заваря да правите точно това.
Маги целуна меката, почти прозрачна буза на възрастната жена.
— До утре — рече тя.
32
Сряда, 3 октомври
През шестте дни, откакто Нюела Мур бе намерена убита в дома си, онова, което инстинктът първоначално бе подсказал на шефа на полицията Чет Брауър, се беше превърнало в увереност, поне в собствения му мозък. Престъплението не бе извършено от случаен крадец, в това беше сигурен. Трябва да беше някой, който е познавал мисис Мур, вероятно човек, на когото е вярвала. Но кой? И какъв беше мотивът? — запита се той.
Брауър имаше навика да обмисля подобни въпроси на глас с детектив Джим Хагърти. В сряда сутринта той извика Хагърти в кабинета си да обсъдят ситуацията.
— Мисис Мур може да е оставила вратата си незаключена, а в този случай всеки би могъл да влезе. От друга страна, съвсем спокойно може да е отворила на някой, когото е познавала. Така или иначе, нямаше признаци за влизане с взлом.
Джим Хагърти работеше с Брауър от петнадесет години. Знаеше, че го използват преди всичко за слушател, затова, въпреки че имаше собствени мнения, предпочиташе да изчака, преди да ги сподели.
Никога не беше забравил описанието, което му бе направил един съсед: „Джим може да прилича повече на бакалин, отколкото на ченге, но той мисли като ченге“. Знаеше, че тази забележка бе нещо като комплимент. Знаеше също така, че не е съвсем без основание — миловидното му, очилато лице не отговаряше много на насаждания от холивудските филми образ на суперченгето. Но това несъответствие понякога работеше в негова полза. Благото му изражение караше хората да се отпуснат и да се почувстват спокойни, така че те говореха по-свободно пред него.
— Да приемем варианта, че наистина е бил някой, когото е познавала — продължи Брауър и се намръщи замислено. — Така в списъка на заподозрените биха влезли почти всички граждани на Нюпорт. Мисис Мур бе доста обичана и активна личност. Последната й проява бяха уроците по рисуване в онова място — „Латъм Майнър“.
Хагърти знаеше, че шефът му не одобрява нито „Латъм Майнър“, нито други подобни места. Не му харесваше идеята възрастните граждани да влагат толкова много невъзстановяеми пари, залагайки на надеждата да живеят достатъчно дълго, за да си е струвало инвестицията. Според него Брауър, чиято тъща вече двадесет години живееше при него, просто завиждаше на всички, които имаха късмета родителите им да могат да си позволят да изживеят последните си години в луксозна резиденция, вместо в гостната на децата си.