Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

— Защо не ме предупреди, че Маги Холоуей ще вечеря тук довечера?

— Какво значение има това? — попита озадачено Одил.

— Има значение, защото… — Лейн затвори уста и си пое дълбоко въздух. — Някои неща бе по-добре да не се казват. — Искам да зная за всеки гост, поканен за вечеря — измърмори той. — Най-малкото би трябвало да съм там, за да ги поздравя.

— Знам, скъпи. Уредих с теб да вечеряме в резиденцията довечера. Мисис Шипли отказа доста нелюбезно, когато й предложих с гостенката й да дойдат на нашата маса. Но поне ще можеш да си поговориш с Маги Холоуей преди това.

— Добре. — Направи пауза, сякаш се готвеше да каже още нещо, но бе променил решението си. — Ще се прибера след десет минути.

— Е, хубаво ще е да го направиш, ако искаш да се освежиш. — Звънкият смях на Одил го накара да стисне зъби.

— В края на краищата, скъпи — продължи тя, — ако правилникът изисква гостите да се обличат официално за вечеря, мисля, че директорът и жена му трябва да дават пример. Нали така?

30

Ърл Бейтмън имаше тесен апартамент в общежитията на Хътчинсън. За него малкият колеж за свободни изкуства, разположен в тихата част на Провидънс, бе идеалното място, от което да прави изследвания за лекциите си. Засенчен от останалите институти за висше образование в областта, Хътчинсън все пак предлагаше великолепни условия и курсът на Ърл по антропология се смяташе за голяма атракция там.

— Антропология: науката, която се занимава с първоосновите, с физическото и културното развитие, с расовите характеристики и със социалните обичаи и вярвания на човечеството — започваше Ърл всеки семестър, като караше студентите си да запомнят тези думи. Както обичаше да повтаря, разликата между него и много от колегите му бе, че по негово мнение истинското познаване на всеки народ и на всяка култура започва с изучаването на съпровождащите смъртта ритуали.

Тази тема никога не преставаше да го очарова. Нито пък слушателите му, както личеше от факта, че все повече го търсеха като лектор. Всъщност няколко национални бюра за набиране на лектори му бяха писали, предлагайки му значителни хонорари, за да говори на обед или на вечеря, които щяха да се състоят чак след година и половина.

Тези писма му носеха огромно удовлетворение. „Както разбрахме, професоре, вие представяте темата за смъртта по изключително интересен начин“ — обикновено започваха писмата, които постоянно получаваше. Отговорите, които пристигаха, също бяха удовлетворяващи. Сега хонорарът му за подобни ангажименти бе три хиляди долара плюс разходите, а получаваше повече предложения, отколкото можеше да приеме.

В сряда последната лекция на Ърл бе в два следобед, което му позволяваше през останалата част от следобеда да обработи лекцията си за един женски клуб и да отговори на получените писма. Едно от тях го беше заинтригувало до такава степен, че не му излизаше от ума.