Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

— Непременно ще го имам предвид — отвърна Маги.

— Когато разбрахме, че ще идвате, искрено се надявахме да седнете на нашата маса — рече Одил Лейн и въздъхна, — но мисис Шипли не щеше и да чуе. Каза, че иска да бъдете с нейните приятели на обичайната й маса. — Размаха пръст към Грета Шипли. — Лошо, много лошо — засмя се звънко тя.

Маги видя как устните на мисис Шипли се свиха.

— Маги — рече внезапно тя. — Искам да се запознаеш с някои от другите ми приятели.

След няколко минути тих звън предизвести сервирането на вечерята.

Грета Шипли улови Маги за ръката, докато вървяха по коридора към трапезарията и Маги нямаше как да не забележи, че тя видимо трепереше.

— Мисис Шипли, сигурна ли сте, че не сте болна? — попита Маги.

— Не, не съм болна. Толкова се радвам, че си тук. Сега разбирам защо Нюела беше толкова щастлива и така се вълнуваше, че отново си се появила в живота й.

В трапезарията имаше десет маси, всяка с прибори за осем души.

— О, тази вечер са сложили съдове от лиможски порцелан и белите покривки — каза доволно мисис Шипли. — Някои от другите сервизи са прекалено натруфени за вкуса ми.

Още една красива стая, помисли си Маги. От прочетеното за тази къща знаеше, че около оригиналната банкетна маса в това помещение са можели да седнат шестдесет души.

— Когато ремонтирали и премебелирали къщата, копирали драпериите от онези в трапезарията на Белия дом — каза й мисис Шипли, докато сядаха. — Сега да те запозная с компанията ни за вечеря, Маги.

Маги седеше вдясно от Грета Шипли. Жената до нея се казваше Летиция Бейнбридж и тя сложи начало на разговора, казвайки:

— Толкова сте хубава. От Грета разбрах, че не сте омъжена. Има ли някой привилегирован мъж в живота ви?

— Не — отговори усмихнато Маги, усещайки как я пронизва познатата болка.

— Прекрасно — отбеляза решително мисис Бейнбридж. — Имам един внук, с когото бих искала да ви запозная. Когато беше тийнейджър си мислех, че е малко безцветен. Дълга коса и китара, всички тези неща. Боже мили! Но сега, на тридесет и пет, той е всичко, за което може да се мечтае. Президент е на собствената си компания, която се занимава с компютри.

— Петиция е сватовница — каза някой от останалите и се засмя.

— Срещала съм внука. Откажи се — прошепна Грета Шипли на Маги, а после с нормален тон я представи на останалите — три жени и двама мъже. — Успях да привлека Бъклис и Креншоу на нашата маса — рече тя. — Проблемът на всички подобни домове е, че се превръщат в женско сборище, така че за мъжката компания се води истинска борба.

Компанията на масата се оказа интересна и приятна и Маги непрекъснато си задаваше въпроса защо Нюела внезапно се беше отказала да дойде да живее тук. Едва ли го е направила, защото е смятала, че имам нужда от къщата, реши тя. Знаеше, че татко ми е оставил малко пари и мога да се погрижа за себе си. Тогава защо?