Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

— Едва ли. Не познавам кой знае колко хора тук — отвърна Маги.

— Тогава да кажем, че името е добре известно. Затова ме помолиха да посреднича. Дискретността е много важна.

— А откъде разбрахте, че къщата е моя и мога да я продавам? — попита Маги.

Хенсън се усмихна.

— Мис Холоуей, Нюпорт е малък град. Мисис Мур имаше много приятели. Някои от тях са мои клиенти.

Очаква да го поканя вътре да обсъдим въпроса, помисли си Маги, но аз нямам намерение да го направя. Вместо това отвърна сдържано:

— Както ви съобщих, още не съм взела решение. Но ви благодаря за интереса. Ще запазя визитната ви картичка. — Обърна се и се запъти към къщата.

— Нека добавя, че клиентката ми е готова да плати двеста и петдесет хиляди долара. Струва ми се, че тази сума е значително по-висока от предложението, което мисис Мур е била готова да приеме.

— Изглежда знаете много неща, мистър Хенсън — подхвърли Маги. — Нюпорт трябва да е много малък град. Благодаря ви още веднъж. Ще ви се обадя, ако реша да я продам. — И продължи пътя си.

— Само още нещо, мис Холоуей. Искам да ви помоля да не споменавате за това предложение пред никого. Твърде много хора биха се досетили за самоличността на клиентката ми, а това би могло да се превърне в голям проблем за дъщеря й.

— Няма защо да се безпокоите. Нямам навика да обсъждам делата си с никого. Довиждане, мистър Хенсън. — Този път закрачи бързо по алеята. Но очевидно той бе решил да й досажда докрай.

— Доста дебел плик снимки — отбеляза, като посочи пакета под мишницата й и тя отново погледна назад. — Разбрах, че снимате реклами. Този район трябва да е рай за вас.

Маги не си направи труда да отговори, кимна с досада, обърна се и мина през верандата към вратата.

Бележката, за която Хенсън беше споменал, стърчеше мушната до бравата. Маги я взе, без да я прочете, после пъхна ключа в ключалката. Когато погледна през прозореца на дневната, видя Дъглас Хенсън да потегля. Изведнъж се почувства ужасно глупаво.

Дали не започвам да се плаша от собствената си сянка? — запита се тя. Този мъж трябва да ме е помислил за смахната, задето така побягнах насам. А определено не мога да пренебрегна предложението му. Ако наистина реша да продавам, това са петдесет хиляди долара повече от онова, което Малкълм Нортън е предложил на Нюела. Нищо чудно, че изглеждаше толкова разстроен, когато мисис Уудс ни каза за завещанието.

Маги се качи право горе в ателието и отвори плика със снимките. За душевното й спокойствие не бе никак добре, че първата, на която попадна окото й, бе от гроба на Нюела със започналите вече да увяхват цветя, които Грета Шипли бе оставила в основата на паметника.

34

Докато свиваше по водещата към дома на родителите му алея, Нийл Стивънс се порадва на обграждащите имота дървета, чиито листа сега горяха в златно и кехлибарено, във винено и яркочервено — цветовете на есента.

Спря и се възхити също на есенните насаждения около къщата. Новото хоби на баща му сега беше градинарството и всеки сезон насаждаше нов набор от цветя.