![Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/8/5/2/lunnata-svetlina-ti-otiva-calibre-1-27-0-download.jpg)
Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]». Краткое содержание книги:
Преди Нийл да успее да излезе от колата, майка му отвори широко страничната врата на къщата и се втурна навън. Щом той стъпи на земята, тя го прегърна и се пресегна да приглади косата му — познат жест, който помнеше от детството си.
— О, Нийл, толкова е хубаво, че те виждам! — възкликна тя.
Баща му се появи зад нея с усмивка, която показваше удоволствието му, че го вижда, макар поздравът му да бе малко по-сдържан.
— Закъсняваш, приятелче. Игрището за голф е запазено за след половин час. Майка ти е приготвила сандвичи.
— Забравих си стиковете — отвърна Нийл, но се смили, като видя ужасеното изражение на баща си. — Извинявай, татко, това беше шега.
— И никак не беше смешна. Наложи се да уговарям Хари Скот да си сменим часовете. Ако искаме да поиграем достатъчно, трябва да сме там преди два часа. Ще обядваме в клуба. — Плесна Нийл по рамото. — Радвам се, че дойде, синко.
Едва когато стигнаха до деветата дупка на игрището, баща му поде въпроса, за който беше споменал по телефона.
— Едно от възрастните момичета, с чиито данъци се занимавам, е на ръба на нервен срив — каза той. — Някакъв млад тип от Провидънс я уговорил да инвестира в ненадеждни акции и сега тя е изгубила парите, на които е разчитала да осигурят старините й. Надяваше се да се премести в онази елегантна резиденция за възрастни хора, за която ти говорих.
Нийл прецени удара и си избра стик от торбата, която кедито* държеше. Внимателно потупа топката, завъртя се и кимна доволно, когато тя се издигна във въздуха, прелетя над изкуственото езерце и падна в тревата в близост до следващата дупка.
[* Човекът, който носи стиковете. — Б.пр.]
— По-добър си отпреди — рече баща му одобрително. — Но ще видиш, че моята топка е по-далеч, тъй като използвах железния стик.
Разговаряха, докато вървяха към следващата дупка.
— Татко, непрекъснато чувам за подобни случаи — каза Нийл. — Онзи ден двама съпрузи, с чиито инвестиции се занимавам от десет години, дойдоха пламнали от желание да хвърлят по-голямата част от спестяванията си в един от най-смахнатите и безразсъдни планове, за които някога съм чувал. За щастие успях да ги разубедя. Явно тази жена не се е консултирала с никого, така ли е?
— Със сигурност не и с мен.
— Акциите на някоя от борсите ли са били или е станало чрез посредник?
— На борсата.
— И са имали кратко, бързо покачване, след което са паднали като камък. А сега не струват и колкото хартията, на която са напечатани.
— Горе-долу така е.
— Нали си чувал израза: „Глупаците никога не свършват“. По някаква причина това важи в двойна степен за борсата, доста умни хора направо оглупяват, когато някой им подхвърли уж ценен съвет.
— Мисля, че в този случай е бил оказан голям натиск. Както и да е, ще ми се да поговориш с нея. Името й е Лора Арлингтън. Може би ще обсъдите останалите й авоари, за да видите как да увеличи доходите си. Казах й за тебе и тя ме помоли да поговорите.
— С удоволствие, татко. Само се надявам да не е прекалено късно.
В шест и половина, облечени за вечеря, седяха на задната веранда, пиеха коктейли и гледаха залива Неръгенсит Бей.
— Изглеждаш страхотно, мамо — каза с обич Нийл.
— Майка ти винаги е била хубава жена, а цялата нежност и любов, с които я обсипвам през последните четиридесет и три години, само са увеличили красотата й — обади се баща му. Като забеляза развеселените им изражения, добави: — На какво се усмихвате вие двамата?
— Знаеш много добре, че и аз съм ти слугувала неуморно — отвърна Долорес Стивънс.
— Нийл, виждаш ли се още с онова момиче, което доведе тук през август? — попита баща му.
— Коя беше? — учуди се за миг Нийл. — О, Джина. Не, всъщност не се виждаме. — Моментът му се стори подходящ да попита за Маги. — Има едно момиче, с което се срещам и което е на гости на мащехата си в Нюпорт за две седмици. Казва се Маги Холоуей, за съжаление замина от Ню Йорк, преди да успея да взема телефонния й номер.
— Как се казва мащехата й? — попита майка му.
— Не знам фамилията, но малкото й име е необичайно, Финюела. Келтско е, струва ми се.
— Звучи ми познато — каза бавно Долорес Стивънс, като ровеше из паметта си. — А на тебе, Роберт?
— Не мисля. Не, за мен е ново — отвърна й той.
— Не е ли странно. Имам чувството, че скоро съм го чувала — додаде замислено Долорес. — Е, добре, може би ще се сетя.
Телефонът иззвъня. Долорес стана да вдигне.
— Никакви дълги разговори — предупреди жена си Робърт Стивънс. — Трябва да тръгваме след десет минути.
Търсеха обаче него.
— Лора Арлингтън е — съобщи Долорес Стивънс, като му подаде подвижния телефон. — Звучи доста разстроено.